Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
241
резултата от
110
текста с която и да е от думите за : '
Евангелска църква
'.
1.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
Една
църква
или някоя друга общност произвежда несвобода тогава; когато нейните свещеници или наставници превръщат себе си в повелители на съвестта, тоест когато вярващите трябва да се сдобиват с мотивите на своите действия от тях (от изповедалнята).
Външните институции на властта могат да ми попречат да извърша желаното от мен. Тогава те просто ме обричат на бездействие или на несвобода. Те целят моята несвобода едва когато искат да заробят моя дух и да прогонят от ума ми моите мотиви, поставяйки на тяхно място своите. Ето защо църквата се обявява не само срещу делата, но и изрично срещу нечистите помисли, тоест срещу мотивите на моите действия. Тя ме прави несвободен, щом всички непосочени от нея мотиви й се струват нечисти.
Една църква или някоя друга общност произвежда несвобода тогава; когато нейните свещеници или наставници превръщат себе си в повелители на съвестта, тоест когато вярващите трябва да се сдобиват с мотивите на своите действия от тях (от изповедалнята).
към текста >>
2.
16. ИНДИВИДУАЛНОСТ И РОД
GA_4 Философия на свободата
На виждането, че човекът е предразположен да бъде една напълно затворена в себе си свободна индивидуалност, привидно противоречат фактите, че той се явява член на някакво естествено цяло (раса, племе, народ, семейство, мъжки и женски пол) и че действува в рамките на някакво цяло (държава,
църква
и така нататък).
На виждането, че човекът е предразположен да бъде една напълно затворена в себе си свободна индивидуалност, привидно противоречат фактите, че той се явява член на някакво естествено цяло (раса, племе, народ, семейство, мъжки и женски пол) и че действува в рамките на някакво цяло (държава, църква и така нататък).
Той носи общите характерни белези на общността, към която принадлежи и придава на действията си съдържание, определяно от мястото, което заема сред едно множество.
към текста >>
3.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Той вярваше, че се намира в пълна хармония с ученията на християнската
църква
, считайки, че същото отношение има и към Томас.
Светът от представи на Майстер Екхарт е изцяло разгорен от чувството, че нещата се раждат от чувството, че нещата се раждат в духа на човека като по-висши същности. Той принадлежи на ордена на Доминиканците както и най-великият християнски богослов на Средновековието, Томас от Аквино, който е живял от 1225 до 1274 година. Екхарт беше един безусловен почитател на Томас. Това трябва да ни бъде понятно, когато вземем под внимание целия начин на мислене на Майстер Екхарт.
Той вярваше, че се намира в пълна хармония с ученията на християнската църква, считайки, че същото отношение има и към Томас.
Екхарт не искаше да отнеме нищо от съдържанието на християнството, нито пък да прибави към него. Но той искаше са произведе отново това съдържание по свой начин. Една личност като неговата не чувстваше необходимостта да постави нови истини от този или онзи род на мястото на старите. Той беше се сраснал напълно със съдържанието, което беше получил по предание. Но искаше да даде на това съдържание една нова форма, един нов живот.
към текста >>
Той казва: "Аз не бих вярвал в евангелието, ако авторитетът на католическата
църква
не би ме довела до това." Това е в смисъла на евангелиста, който сочи навъншното свидетелство: "Това, което чухме, което сами гледахме, което нашите ръце докосваха от словото на живота..., което виждахме и чувахме, негови проповядваме ние, за да имате общение с нас." Обаче Майстер Екхарт иска да запечати дълбоко в духа на човека христовите думи: "Добре е за вас, аз да си отида от вас; защото ако не си отида от вас, духът святи не ще може да дойде във вас." И той обяснява тези думи, като казва: "Също като че искаше да каже: Вие възложихте прекалено голяма радост в моя настоящ образ, затова не можете да имате съвършената радост на духа святи." Екхарт счита, че не говори за някакъв друг Бог, освен за този, за който говорят Августин, евангелистите и Тома Аквински; и въпреки това тяхното свидетелство за бога не е негово свидетелство." Някои хора искат да видят Бога с очите си, както виждат една крава, и искат да обичат Бога, както обичат една крава.
Насреща му трябва да дойде едно по-висше съдържание на истината. Това съдържание е дадено в свещеното писание. То откроява, разкрива това, което човек не може да постигне чрез самия себе си. Съдържанието от истина на Писанието трябва да бъде прието от човека; разумът може да защищава, може да го разбере колкото е възможно добре чрез своите познавателни способности; но никога не може сам да го създаде от човешкия дух най-възвишена истина е не това, което духът вижда, а определено съдържание на познанието, което духът е получил отвън. Свети Августин заявява, че е неспособен да намери в себе си извора за това, което трябва да вярва.
Той казва: "Аз не бих вярвал в евангелието, ако авторитетът на католическата църква не би ме довела до това." Това е в смисъла на евангелиста, който сочи навъншното свидетелство: "Това, което чухме, което сами гледахме, което нашите ръце докосваха от словото на живота..., което виждахме и чувахме, негови проповядваме ние, за да имате общение с нас." Обаче Майстер Екхарт иска да запечати дълбоко в духа на човека христовите думи: "Добре е за вас, аз да си отида от вас; защото ако не си отида от вас, духът святи не ще може да дойде във вас." И той обяснява тези думи, като казва: "Също като че искаше да каже: Вие възложихте прекалено голяма радост в моя настоящ образ, затова не можете да имате съвършената радост на духа святи." Екхарт счита, че не говори за някакъв друг Бог, освен за този, за който говорят Августин, евангелистите и Тома Аквински; и въпреки това тяхното свидетелство за бога не е негово свидетелство." Някои хора искат да видят Бога с очите си, както виждат една крава, и искат да обичат Бога, както обичат една крава.
Следователно те обичат Бога, за да имат външното богатство и вътрешната утеха; но тези хора никак не любят Бога..... наивните хора имат химеричната надежда, че трябва да видят Бога, като че той стои тук или там. Но не е така. Бог и аз сме едно в познанието." На основата на подобни изводи на Екхарт не стои нищо друго, освен опитността на вътрешното сетиво. И тази опитност му показва нещата в една по-висша светлина. Ето защо той счита, че не се нуждае от еднавъншна светлина, за да стигне до най-висшето познание: "Един учител казва: Бог е станал човек и чрез това е бил повдигнат и удостоен целият човешки род.
към текста >>
4.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Предговорът написан към съчинението показва неговата цел и неговото намерение: "Тук взема думата франкфуртиецът и казва възвишени и прекрасни неща за един съвършен живот." Към това се прибавя "предговорът върху франкфуртиеца": "В тази книжка се изказва всемогъщият, вечният бог чрез един мъдър, разумен, истинен, праведен човек, неговият приятел, който преди е бил един германски велможа, свещеник и пазител в господния дом от Франкфурт; тя съдържа много мили познания относно божествената истина и особено това, как и чрез какво можем да познаем истинските, праведни приятели на Бога, а също и неправедните, лъжливите, свободните духове, които са вредни за светата
църква
." Под "свободни духове" трябва да разбираме онези, които живеят в един свят от представи, както и гореописаният "учител" преди неговото преобразуване чрез "приятеля на Бога", а под "истински, праведни приятели на Бога" такива, които имат разбиранията на "мирянина".
Като ръководител в един такъв нов живот съществува едно съчинение, за чийто автор не се знае нищо. Пръв Лутер го е направил известно чрез напечатване. Езиковедът Франц Пфайфер го е напечатал отново според един ръкопис произхождащ от 1497 година, като в изданието от една страна е напечатан първоначалният /оригинален/ текст, от другата страна преводът на новогермански език.
Предговорът написан към съчинението показва неговата цел и неговото намерение: "Тук взема думата франкфуртиецът и казва възвишени и прекрасни неща за един съвършен живот." Към това се прибавя "предговорът върху франкфуртиеца": "В тази книжка се изказва всемогъщият, вечният бог чрез един мъдър, разумен, истинен, праведен човек, неговият приятел, който преди е бил един германски велможа, свещеник и пазител в господния дом от Франкфурт; тя съдържа много мили познания относно божествената истина и особено това, как и чрез какво можем да познаем истинските, праведни приятели на Бога, а също и неправедните, лъжливите, свободните духове, които са вредни за светата църква." Под "свободни духове" трябва да разбираме онези, които живеят в един свят от представи, както и гореописаният "учител" преди неговото преобразуване чрез "приятеля на Бога", а под "истински, праведни приятели на Бога" такива, които имат разбиранията на "мирянина".
По-нататък можем да кажем, че книгата има за цел да действа върху читателите така, както "приятелят на Бога от Оберланд" е действал върху автора. Но що значи това? Не се знае кога той се е родил и умрял и с какво се е занимавал във външния живот. Че авторът се стреми да запази пълна тайна върху тези факти на неговия външен живот, това е присъщо на начина, по който той иска да действа. На нас трябва да ни говори не "Азът" на този или онзи човек, роден в един определен момент, а Азовостта, на основата на който "особеността на индивидуалостите" /в смисъла на изказването на Паул Асмус, виж по-горе стр.9 и следв./ тепърва се развива.
към текста >>
5.
ДЖОРДАНО БРУНО И АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Не трябва да бъдем несправедливи с този човек, когото католическа
църква
накара да изкупи своите напредничави мисли със смъртта.
Не трябва да бъдем несправедливи с този човек, когото католическа църква накара да изкупи своите напредничави мисли със смъртта.
Неговата заслуга е извънредно голяма. Той има смелостта да разглежда цялото небесно пространство с онзи начин на разглеждане на света, който дотогава се прилагаше само към земните неща, макар и Бруно да си представяше още сетивното като душевно.
към текста >>
6.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
И точно тази непосредствена действителност трябва да обхване като жива връзка всички поколения и да се предава мистично от поколение на поколение като „
Църква
".
От сега нататък за онези, които принадлежали на Христовата общност, една част от това, което по-рано можеше да се постигне чрез мистичните методи, може да бъде заместено с убеждението, че Божественото се е изявило в Словото, че е станало плът. От сега нататък меродавно беше не това, за което Духът на всеки отделен човек трябва дълго да се подготвя; а това, което са чули и видели тези, които са били около Исус и което е било предадено чрез тях. „Това, което е било отначало, което сме чули, което сме пипали с ръцете си за Словото на Живота..., което сме видели и чули, това ви възвестяваме за да имате и вие общение с нас." Така е писано в Първото послание на Йоан.
И точно тази непосредствена действителност трябва да обхване като жива връзка всички поколения и да се предава мистично от поколение на поколение като „Църква".
Така трябва да се разбират думите на св. Августин: „Аз не бих вярвал в Евангелието, ако авторитетът на католическата църква не ми налагаше това." Следователно, според мнението на Августин, Евангелията не съдържат в себе си признака на тяхната истинност; ние трябва да вярваме в тях, защото те се основават на личността на Исус и защото църквата по тайнствен начин е получила сила от тази личност, с която да гарантира истинността на Евангелията.
към текста >>
Августин: „Аз не бих вярвал в Евангелието, ако авторитетът на католическата
църква
не ми налагаше това." Следователно, според мнението на Августин, Евангелията не съдържат в себе си признака на тяхната истинност; ние трябва да вярваме в тях, защото те се основават на личността на Исус и защото църквата по тайнствен начин е получила сила от тази личност, с която да гарантира истинността на Евангелията.
От сега нататък за онези, които принадлежали на Христовата общност, една част от това, което по-рано можеше да се постигне чрез мистичните методи, може да бъде заместено с убеждението, че Божественото се е изявило в Словото, че е станало плът. От сега нататък меродавно беше не това, за което Духът на всеки отделен човек трябва дълго да се подготвя; а това, което са чули и видели тези, които са били около Исус и което е било предадено чрез тях. „Това, което е било отначало, което сме чули, което сме пипали с ръцете си за Словото на Живота..., което сме видели и чули, това ви възвестяваме за да имате и вие общение с нас." Така е писано в Първото послание на Йоан. И точно тази непосредствена действителност трябва да обхване като жива връзка всички поколения и да се предава мистично от поколение на поколение като „Църква". Така трябва да се разбират думите на св.
Августин: „Аз не бих вярвал в Евангелието, ако авторитетът на католическата църква не ми налагаше това." Следователно, според мнението на Августин, Евангелията не съдържат в себе си признака на тяхната истинност; ние трябва да вярваме в тях, защото те се основават на личността на Исус и защото църквата по тайнствен начин е получила сила от тази личност, с която да гарантира истинността на Евангелията.
към текста >>
7.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
В първото послание се казва: „Пиши до ангела на Ефеската
църква
: Това казва Този, Който държи в десницата Си седемте звезди и Който ходи посред седемте златни светилника.
Апокалипсисът се обръща към седем църкви. Какво се разбира с това? Достатъчно е да вземем само едно от тези послания за да разберем смисъла.
В първото послание се казва: „Пиши до ангела на Ефеската църква: Това казва Този, Който държи в десницата Си седемте звезди и Който ходи посред седемте златни светилника.
Познавам твоите дела и това, което си претърпял, и твоето постоянство, и че ти не искаш да подкрепяш злите, и че си изпитал онези, които се наричат апостоли, а не са, и си ги намерил за лъжци. И имаш търпение, и си съградил работата си върху Моето Име, и не си се уморил от това. Но имам нещо против тебе, за гдето остави първата си любов. Помни, прочее, откъде си паднал и се покай, и върши предишните дела; ако ли не, Аз скоро ще дойда и ще отместя светилника ти от мястото му, ако се не покаеш. Но имаш това добро, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя.
към текста >>
Това е посланието, отправено до ангела на първата
църква
.
Това е посланието, отправено до ангела на първата църква.
Ангелът, който трябва да считаме като Дух на църквата, върви по пътя, предначертан за християнството. Той може да различава истинските последователи на християнството от фалшивите. Той иска да бъде християнски и поставя в основите на своята работа именно Христос. Обаче от него се изисква той да не затваря пътя си към първоначалната любов с никакви заблуждения. Предупреден е, как чрез такива заблуждения той може да тръгне по грешен, крив път.
към текста >>
Ти не си такъв, казва „Духът" към ангела на Ефеската
църква
, ти не градиш само върху човешката мъдрост.
Те виждали само едно: Христос е Божественото Слово, вечната Мъдрост, която се ражда в човека. И те вадят заключението, че човешката мъдрост е божественото Слово. Според това разбиране, достатъчно е само човек да търси човешко знание, за да осъществи Божественото в света. Но християнската мъдрост не може да се тълкува така. Знанието, първоначалната човешка мъдрост, е преходно както и всичко друго, ако то не бъде превърнато в божествена Мъдрост.
Ти не си такъв, казва „Духът" към ангела на Ефеската църква, ти не градиш само върху човешката мъдрост.
Ти си вървял с постоянство в пътя на християнството. Но не трябва да мислиш, че не е необходима първоначалната любов, ако трябва да достигнеш целта. За това е нужна такава любов, която далече надвишава любовта към всичко друго. Само тази е „първоначалната" (превъзходната) любов. Пътят към Божественото е безкраен; и трябва да разберем, че когато сме достигнали първата степен, това може да бъде само подготовка, за да се издигнем до по-високи степени.
към текста >>
Но с това християнство се разбира само първата християнска
църква
, която е преходна, както и другите форми на сътворението.
И когато е разпечатан петият печат, явяват се душите на онези, които вече са работили в смисъла на християнството. Тук се изявява самата творческа мисъл, въплътена в християнството.
Но с това християнство се разбира само първата християнска църква, която е преходна, както и другите форми на сътворението.
При разпечатването на шестия печат (гл. 7) се показва, че духовният мир на християнството е вечен. Народът се явява, изпълнен с този духовен мир, от който е излязло самото християнство. Той е осветен от собственото си творение. „И чух числото набелязаните с печата, сто четиридесет и четири хиляди, това са белязаните с печата от всички колена на синовете израелеви." (гл.7, ст.4) Това са онези, които са се подготвили за Вечното, преди да е съществувало някакво християнство и които са били преобразени от Христовия Импулс.
към текста >>
И това човечество трябваше да стане неговата собствена мистична
църква
.
Това, което беше постигнато в Мистериите, трябва да бъде обновено. Защото и там змията трябва да бъде победена. Но сега това не можеше да стане по същия начин, както по-рано. На мястото на множеството Мистерии трябваше да застане Едната, Първичната, Християнската Мистерия. Исус, в когото Словото стана плът, трябваше да бъде посветителят (йерофантьт) на цялото човечество.
И това човечество трябваше да стане неговата собствена мистична църква.
Сега трябваше да стане не един подбор на избрани, а обединение на всички. Според степента на своята зрялост, всеки един може да стане мист. Посланието е за всеки, който има уши да го чуе и бърза да дойде за да чуе неговите тайни. У всеки отделен човек трябва да реши гласът на сърцето. Сега вече не трябва да бъде въвеждан в храма на Мистериите този или онзи, но Словото трябва да бъде отправено към всички и тогава едни могат да го чуят по-слабо, други по-силно.
към текста >>
Авторът на Апокалипсиса излага своя възглед за отношението на своята
църква
към старите църкви.
Авторът на Апокалипсиса излага своя възглед за отношението на своята църква към старите църкви.
Той иска да обедини всички Мистерии под формата на една духовна Мистерия. Авторът е написал своята Мистерия на остров Патмос. Той е трябвало да получи „Откровението" в една пещера. В този факт е скрит целият мистериен характер на Откровението.
към текста >>
8.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО
GA_8 Християнството като мистичен факт
Трябваше да измине дълго време, за да стане възможно убеждението на Августин: „Аз не бих вярвал в истинността на Евангелията, ако не бях заставен от авторитета на католическата
църква
."
В същото време църквата все повече се утвърждава като външна институция. Колкото повече придобива сила, толкова пътят, който тя признава за правилен чрез решения на събори и външно законодателство, измества личното изследване. Тя решава кой се отклонява повече или по-малко от божествената истина. Понятието „еретик" приема все по-установена форма. През първите столетия на християнството личното търсене на божествения път е било до по-голяма степен достояние на личността, отколкото през следващите столетия.
Трябваше да измине дълго време, за да стане възможно убеждението на Августин: „Аз не бих вярвал в истинността на Евангелията, ако не бях заставен от авторитета на католическата църква."
към текста >>
Такава една „
Църква
" е сетивно-действителният Логос.
Но Логосът може да бъде постигнат и от низшите човешки способности. Той става действителен именно като духовен Син Божи в мировата сграда. Той е посредник между Бога и човеците. В човека той може да се изяви на различни степени. Една светска институция може да го осъществи, като съедини в една йерархия всички човеци, които са изпълнени от него под различни форми.
Такава една „Църква" е сетивно-действителният Логос.
Силата, която живее в тази църква, е живяла лично в Христос, станал плът в Исус. Следователно, чрез Исус църквата е съединена с Бога, в него тя намира своя връх и своя смисъл.
към текста >>
Силата, която живее в тази
църква
, е живяла лично в Христос, станал плът в Исус.
Той става действителен именно като духовен Син Божи в мировата сграда. Той е посредник между Бога и човеците. В човека той може да се изяви на различни степени. Една светска институция може да го осъществи, като съедини в една йерархия всички човеци, които са изпълнени от него под различни форми. Такава една „Църква" е сетивно-действителният Логос.
Силата, която живее в тази църква, е живяла лично в Христос, станал плът в Исус.
Следователно, чрез Исус църквата е съединена с Бога, в него тя намира своя връх и своя смисъл.
към текста >>
9.
ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Последователите на Христовата
църква
казват: „Това, което стана отначало, това което чухме и видяхме с очите си, което са ми видяхме, което нашите ръце докоснаха от Словото на Живота..., това ви възвестяваме." Така и в смисъла на неоплатонизма би могло да се каже: Това, което стана отначало, което не може да се види и чуе, това трябва да се изживее духовно като Слово на Живота.
Трябва да признаем, че този мироглед има дълбоко сходство с християнството.
Последователите на Христовата църква казват: „Това, което стана отначало, това което чухме и видяхме с очите си, което са ми видяхме, което нашите ръце докоснаха от Словото на Живота..., това ви възвестяваме." Така и в смисъла на неоплатонизма би могло да се каже: Това, което стана отначало, което не може да се види и чуе, това трябва да се изживее духовно като Слово на Живота.
към текста >>
10.
АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Той стига до представата: „Кой може да бъде толкова заслепен да каже, че църквата на апостолите не заслужава никаква вяра, когато тази
църква
е така вярна на своята мисия, поддържана от единството на множество братя, които така съвестно са предали писанията на следващите поколения и когато църквата е поддържала амвоните на християнското учение в непрекъсната верига до днешните епископи?
Словото, станало човек, Исус, беше показало пътя, по който трябва да върви душата, ако иска да стигне до онова, за което трябва да говори, когато се намира сама със себе си. През 385 година в Милано, Августин се запозна с учението на Амброзий. Всички негови съмнения относно Новия и Стария Завет изчезнаха, когато учителят му изтълкува важните места не само в буквален смисъл, но „с повдигане на мистичната завеса, коя то закрива Духа". За Августин това, което бе пазено в Мистериите, се въплъщава в историческата традиция на Евангелията и в обществото, което пази тази традиция. Той постепенно се убеждава, че „законът на църквата, които гласи, че трябва да вярваме в това, което е недоказано, е напълно умерен и без никаква злоба".
Той стига до представата: „Кой може да бъде толкова заслепен да каже, че църквата на апостолите не заслужава никаква вяра, когато тази църква е така вярна на своята мисия, поддържана от единството на множество братя, които така съвестно са предали писанията на следващите поколения и когато църквата е поддържала амвоните на християнското учение в непрекъсната верига до днешните епископи?
"
към текста >>
От познанието за вечността, което Мистериите скриваха от тълпата, християнската
църква
направи съдържание на вярата и го назова като нещо, което, по своето естество, е недостъпно за чистото познание.
От познанието за вечността, което Мистериите скриваха от тълпата, християнската църква направи съдържание на вярата и го назова като нещо, което, по своето естество, е недостъпно за чистото познание.
Мистът от предхристиянските епохи беше убеден: Познанието за вечността съществува за него, а за народа съществува опиращата се на образи вяра. В християнството се създава убеждението: Чрез своето откровение Бог откри на човека Мъдростта; чрез своето познание човек получава едно копие на божественото откровение. Мъдростта на Мистериите е като едно нежно растение, което се открива на малцина узрели хора; християнската мъдрост е една Мистерия, която като познание не се открива никому, а като съдържание на вярата се открива на всички. Съдържанието на Мистериите продължава да живее в християнството, но в изменена форма. Истината трябва да стане достояние не на отделния човек, а на всички.
към текста >>
11.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Той завършва красивото съчинение, в което излага този свой идеал, с въпроса, дали един такъв ред съществува някъде и отговаря на него с думите: "- Според нуждата той съществува във всяко фино настроена душа; в действителността той би искал да бъде намерен, както чистата
църква
и чистата република, само в малки избрани кръгове, където не бездушното подражание на чужди нрави, а собствената красива природа направлява поведението, където човекът минава през най-заплетените отношения със смела простота и спокойна невинност и нито има нужда да нарушава чуждата свобода, за да утвърди своята, нито да захвърли своето достойнство, за да покаже прелест".
В едно съвместно съществуване на свободни хора няма нужда от никакви принудителни закони. "Сред ужасното царство на силите и сред свещеното царство на законите естетическата формираща подбуда гради незабелязано едно трето, радостно царство на играта, където тя снема от човека всички вериги, веригите на всички отношения и го освобождава от всичко, което се нарича принуда, както във физическата така и в моралната област"./27то писма/. "Това царство се простира нагоре, до там, където разумът царува с безусловна необходимост и всяка материя престава да съществува; надолу то се простира дотам, където природната подбуда властва със сляпа необходимост". Така Шилер разглежда едно морално царство като идеал, в което добродетелното убеждение царува със същата лекота и свобода както вкусът в царството на красотата. Той прави от живота в царството на красотата един образец на един съвършен морален обществен ред, освобождаващ човека във всяко направление.
Той завършва красивото съчинение, в което излага този свой идеал, с въпроса, дали един такъв ред съществува някъде и отговаря на него с думите: "- Според нуждата той съществува във всяко фино настроена душа; в действителността той би искал да бъде намерен, както чистата църква и чистата република, само в малки избрани кръгове, където не бездушното подражание на чужди нрави, а собствената красива природа направлява поведението, където човекът минава през най-заплетените отношения със смела простота и спокойна невинност и нито има нужда да нарушава чуждата свобода, за да утвърди своята, нито да захвърли своето достойнство, за да покаже прелест".
към текста >>
12.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Самата
църква
не беше на това мнение, защото в Рим книгите на Гютнер бяха поставени на индекса на забранените книги.
Антон Гютнер, "виенският философ" и намиращият се под негово влияние Мартин Дойтингер се движат с техните светогледни мисли изцяло в рамките на католическо-богословския начин на мислене. Първият се опитва да откъсне човека от природния ред на света чрез това, че го разделя на две части, в едно природно същество, което принадлежи на необходимата закономерност както по-нисшите неща, и в едно духовно същество, което е една самостоятелна част на един по-висш духовен свят и има едно съществува не както едно "битейно" същество при Хербарт. Той вярваше, че с това е победил хегелианизма, който вижда в духа само една по-висша степен на природното съществуване, и че може да основе един християнски светоглед.
Самата църква не беше на това мнение, защото в Рим книгите на Гютнер бяха поставени на индекса на забранените книги.
Дойтингер страстно се бореше против Хегеловото чисто мислене, което, според неговото мнение, не може да погълне пълножизненото битие. За него живата воля е нещо по-висше от чистата мисъл. Живата воля като творческа сила може действително да произведе нещо; а чистата мисъл е безсилна и абстрактна. Трандорф също прави от тази жива воля своя изходна точка. Светът може да бъде обяснен не от сянкообразните идеи, а пълносилната воля трябва да обхване тези идеи, за да създаде действително съществувание.
към текста >>
13.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
"Следователно, нека вярващият остави знаещия, както и този последния първия, да вървят спокойно по своя път, ние оставяме на вярващите тяхната вяра, нека те ни оставят нашата философия; и ако прекалено набожните хора успяват да ни изключат от тяхната
църква
, ние ще считаме това като една печалба.
Още по-радикално постъпва Щраус в своята излязла през 1840-1841 г. книга: "Християнското вероучение в неговото историческо развитие и в борбата с модерната наука". Тук за него се касае да превърне християнските догми от тяхната историческа форма в истини на мисълта, които стоят на тяхната основа. Той подчертава сега непоносимостта на модерното съзнание с онова, което се придържа към древните образно-митически изображения на истината.
"Следователно, нека вярващият остави знаещия, както и този последния първия, да вървят спокойно по своя път, ние оставяме на вярващите тяхната вяра, нека те ни оставят нашата философия; и ако прекалено набожните хора успяват да ни изключат от тяхната църква, ние ще считаме това като една печалба.
Достатъчно са направени сега погрешни опити за посредничество; само разделянето на противоположните може да доведе по-нататък". Възгледите на Щраус произведоха извънредно голяма възбуда на чувствата. С горчивина бе почувствано, че модерният светоглед не се задоволява вече само с това, да засегне общо религиозните основни представи, а искаше чрез едно историческо изследване въоръжено с всички научни представи да отстрани "непоследователността", за която някога Лихтенберг беше казал, какво тя се състои в това, че "човешката природа се е сгъстила под игото на една книга. Не можем продължава той по-нататък да си представим нищо по-ужасно и само този пример показва, какво безпомощно създание е човекът в конкретност, искам да кажа затворен в тази двукрака фиола от земя, вода и сол. Ако би било възможно някога разумът да се издигне един деспотичен престол, тогава един човек, който сериозно би искал да опровергае системата на Коперник чрез авторитета на една книга, би трябвало да бъде обесен.
към текста >>
14.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Често беседвахме с този „идеал“ за учен човек, но същевременно „верен син на своята
църква
“.
Около двамата се събираха преподаватели от теологическия факултет, католически свещеници с най-изтънчена ерудиция. Пръв измежду всички тях беше свещеникът от Цистерцианския орден на Светия кръст Вилхелм Нойман. Мюлнер с право го обожаваше заради неговата всеобхватна ерудиция. Веднъж, когато в отсъствието на Нойман говореше с ентусиазирано възхищение за неговите обширни и всестранни знания, той ми каза: „Да, професор Нойман познава целия свят и още три села.“ С удоволствие се присъединявах към този начетен мъж, когато си тръгвахме от посещения у деле Грацие.
Често беседвахме с този „идеал“ за учен човек, но същевременно „верен син на своята църква“.
Тук бих искал да спомена само за два наши разговора. Единият беше за същността на Христос. Изразих схващането си за това, че Исус от Назарет, благодарение на свръхземно влияние, е приел Христос в себе си и как след Мистерията на Голгота Христос живее като духовно същество в еволюцията на човечеството. Този разговор се запечата дълбоко в душата ми и нееднократно отново изплуваше в нея. Защото за мен той беше от голямо значение.
към текста >>
15.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Прекарах прекрасни дни сред немски духовници от евангелската
църква
, учителите от немските училища и други немски трансилванци.
През Коледния ден пристигнах в Херманщат. Бях въведен в кръга на трансилванските саксонци. Там те живееха сред румънците и маджарите. Благородна народност, желаеща да съхрани своята доблест в упадъка, който не искаше да види. Германофилство, което, като спомен от отклоняването на живота му на Изток преди столетия, искаше да остане вярно на своя източник, което обаче с тази си душевна настройка носи белега на отчуждение от света, изразяващо се в живота като придобита чрез възпитанието универсална веселост.
Прекарах прекрасни дни сред немски духовници от евангелската църква, учителите от немските училища и други немски трансилванци.
Сърцето ми се сгря сред тези хора, които, в грижата за своя народностен характер и неговото култивиране, развиваха една култура на сърцето, обърната преди всичко към сърцата на другите.
към текста >>
16.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Аз вече посочих на друго място, как в едно ректоратско слово Лауренц Мюлнер обърна вниманието върху църквата св.Петър в Рим: как тази
църква
се издига величествено, как в нея са вложени законите на пространството в механиката на изграждането на купола, така щото в целия строеж се вижда изразена понай-чудния начин механиката на пространството.
Така се е развило човечеството така трябва да се развива отделният човек.
Аз вече посочих на друго място, как в едно ректоратско слово Лауренц Мюлнер обърна вниманието върху църквата св.Петър в Рим: как тази църква се издига величествено, как в нея са вложени законите на пространството в механиката на изграждането на купола, така щото в целия строеж се вижда изразена понай-чудния начин механиката на пространството.
Но той обърна вниманието върху това, че законите, които Микеланджело е изразил в строежа на църквата, са били открити след това от Галилей с неговия пълен с полет дух и с това той ни е дал механическата наука. Аз обърнах също вниманието върху това, че денят на смъртта на Микеланджело почти съвпада с деня на раждането на Галилей, така щото отвлечените закони на механиката това, което живее в Съзнателната душа на човека са се явили по-късно от това, което Микеланджело е вградил в пространството от по-дълбоките членове на душата. Както по-висшите членове на душата се развиват на основата на по-нисшите, както на основата на заложбите трябва да се образуват нашите членове, за да насочим след това поглед към тях и да добием едно понятие за тях, така е и с отделния живот. И в отделния живот човекът трябва да бъде заобиколен от човешкото общество, трябва да застане в това, което го потопява като в една атмосфера, в душевно-духовното на заобикалящия ни свят. Тогава това, което човекът донася със себе си в съществуването, бива оформено и развито.
към текста >>
17.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Почти никой не е видял този ръкопис, ако не е бил посветен в най-дълбоките тайни на католическата
църква
или не е бил в състояние да го прочете от астралната светлина./*7/ Едно копие е в притежание на една личност, която е била твърде криво разбирана в света, но към която днешните историци започват вече да проявяват интерес.
Онова, което празникът Света Троица символизира, основният принцип, от който той получава своето дълбоко вътрешно значение, е запазено в един единствен ръкопис, който се намира във Ватиканската библиотека,/*6/ където най-грижливо се пази. Наистина в този ръкопис не се споменава празникът Света Троица, но той ни разказва за онова, за което празникът Света Троица е само един външен символ.
Почти никой не е видял този ръкопис, ако не е бил посветен в най-дълбоките тайни на католическата църква или не е бил в състояние да го прочете от астралната светлина./*7/ Едно копие е в притежание на една личност, която е била твърде криво разбирана в света, но към която днешните историци започват вече да проявяват интерес.
Аз също така бих искал да кажа "беше притежание" вместо "е в притежание", но чрез това би се предизвикало липса на яснота. Затова отново казвам: – Едно копие е в притежание на граф Сен Жермен,/*8/ и то е единственият източник на сведенията, които се разпространяват по света.
към текста >>
18.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
Това е онова духовно движение, чийто велик опонент бе Свети Августин/*3/, макар че преди да премине на страната на католическата
църква
самият той бе привърженик на тази насока.
За да можем да разгледаме нещата, за които става въпрос, в тяхната взаимна връзка, найнапред трябва да започнем с разясняването на едно духовно течение, което исторически се появява около 3-то столетие сл. Хр.
Това е онова духовно движение, чийто велик опонент бе Свети Августин/*3/, макар че преди да премине на страната на католическата църква самият той бе привърженик на тази насока.
Трябва да говорим за манихейството, основано от един човек, наричащ себе си Мани/*4/, който живееше около 3-то столетие сл. Хр. Това движение възникна в една част на света, която тогава се управляваше от царете на Близкия Изток; това ще рече в една област на западна Мала азия. Този Мани бе основателят на едно духовно движение, което макар първоначално да бе само една малка секта, прерасна в силно духовно течение. Албигойците, валдемците и катарите/*5/ на Средните векове са продължение на това течение, към което също принадлежат рицарите темплиери, за които ще говорим отделно/*6/, а също – чрез забележителната верига на обстоятелства – и свободните масони. Свободното масонство действително принадлежи на този поток, макар че то е свързано и с други, например с розенкройцерството./*7/
към текста >>
Срещу учението, което той провъзгласява, по най-бурен начин се противопоставя Августин, след като се бе прехвърлил към католическата
църква
.
Срещу учението, което той провъзгласява, по най-бурен начин се противопоставя Августин, след като се бе прехвърлил към католическата църква.
Августин противопоставяше своите католически възгледи на манихейското учение, като ги представяше чрез една личност, която той нарича Фаустус/*11/. Фаустус е опонент или противник на Августин. Тук лежи произходът на гьотевия Фауст.. (пропуск) възглед за злото.. (пропуск).
към текста >>
Например католическата
църква
.
Онова, което представлява животът, винаги се поставя в рамката на една форма, която е била живот в по-раншни времена.
Например католическата църква.
Животът, който е протичал в католическата църква от Августин до ХV столетие, е бил християнски живот. Животът там е християнство. От време на време този пулсиращ живот изкача наново /мистиците/. От къде идва формата? Това не е нищо друго освен живота на древната Римска империя.
към текста >>
Животът, който е протичал в католическата
църква
от Августин до ХV столетие, е бил християнски живот.
Онова, което представлява животът, винаги се поставя в рамката на една форма, която е била живот в по-раншни времена. Например католическата църква.
Животът, който е протичал в католическата църква от Августин до ХV столетие, е бил християнски живот.
Животът там е християнство. От време на време този пулсиращ живот изкача наново /мистиците/. От къде идва формата? Това не е нищо друго освен живота на древната Римска империя. Онова, което все още е било живот в древната Римска империя е застинало във форма.
към текста >>
Сега вие можете да разберете, защо Августин, водещият дух на католическата
църква
, – който в неговата " Божествена държава", разви точно формата на църквата, изработи формата на съвременността, – по необходимост бе най-яростният противник на онази форма, която подготвя бъдещето.
Сега вие можете да разберете, защо Августин, водещият дух на католическата църква, – който в неговата " Божествена държава", разви точно формата на църквата, изработи формата на съвременността, – по необходимост бе най-яростният противник на онази форма, която подготвя бъдещето.
Две противоположности застават една срещу друга – Фауст и Августин: Августин, който се основава върху църквата, който гради съвременната форма и Фауст, който се стреми да подготви у човека усещане за формата на бъдещето.
към текста >>
Той остава да присъства и е изразен в борбата на католическата
църква
срещу рицарите темплиери, розенкройцерите, албигойците, катарите и др.
Това е контрастът, който се разви през 3-то и 4-то столетие сл. Хр.
Той остава да присъства и е изразен в борбата на католическата църква срещу рицарите темплиери, розенкройцерите, албигойците, катарите и др.
Всички те са елиминирани от физическото поле, ала техният вътрешен дух продължава да действа. Този контраст се проявява по-късно отново в преобразена, но все още яростна форма в две течения, родени от Западната култура, това на йезуитството /августинството/ и това на Свободното масонство/*27/ /манихейството/. Онези, които водят битката, от една страна съзнават това, – те са католиците и йезуитите от високите степени. От онези обаче, които са от другата страна, които водят битката в духа на Мани, само малцина са съзнателни; само онези начело на движението осъзнават това.
към текста >>
19.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Въпрос: Защо католическата
църква
е толкова противница на Свободното масонство?
Въпрос: Защо католическата църква е толкова противница на Свободното масонство?
към текста >>
Отговор: Католическата
църква
не желае онова, което идва в бъдещето.
Отговор: Католическата църква не желае онова, което идва в бъдещето.
Пий ІХ бе посветен в Свободното масонство. Той се опита чрез Хартата от Клермонт да направи връзка между йезуитите и свободните масони. Той не успя и следователно старата вражда между тях остана. Нашите йезуити твърде малко знаят за тези неща, а и свещениците също не осъзнават за какво става въпрос. Истинските свещеници../голям пропуск/.
към текста >>
20.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Гьоте ги изобразява в неговата приказка, като тримата царе – окултната мъдрост в златния цар, красотата както в Гърция в сребърния цар, а в бронзовия цар силата, която намира своят световноисторически израз в римското понятие за държавата, което след това бе възприето в организацията на християнската
църква
.
Така средновековният мислител на 12-то столетие е поглеждал назад към окултната мъдрост на древните халдейци, към гръцкото изкуство и красота, към силата в концепцията за държавата в Римската империя. Това са трите велики колони в световната история – мъдрост, красота и сила.
Гьоте ги изобразява в неговата приказка, като тримата царе – окултната мъдрост в златния цар, красотата както в Гърция в сребърния цар, а в бронзовия цар силата, която намира своят световноисторически израз в римското понятие за държавата, което след това бе възприето в организацията на християнската църква.
И Средновековието с неговия хаос/*18/, произтичащ от сблъсъка на преселващите се народи и с техните смесени стилове, се отразяза в зле оформения смесен цар, направен от злато, сребро и бронз. В него е разбъркано това, което е било разпределено в различните древни култури. Едва по-късно, отделните сили трябва отново да се развият от този хаос до едно по-високо ниво.
към текста >>
Всичко това не се нуждае от обществена
църква
със замръзнала организация, макар че и тя също може да даде нещо на индивидуалната душа; но ако всички души започнат да звучат заедно, силата на Светия Граал ще бъде събудена във всеки индивид.
Средновековният окултист е изразил символа на Граала – символа на събуждане на майсторството в живота – във формата на триъгълник.
Всичко това не се нуждае от обществена църква със замръзнала организация, макар че и тя също може да даде нещо на индивидуалната душа; но ако всички души започнат да звучат заедно, силата на Светия Граал ще бъде събудена във всеки индивид.
Всеки, който иска да събуди в себе си силата на Граала, не ще спечели нищо, ако се обърне към официалната църква, там да му кажат нещо. Всъщност той трябва да събуди тази сила у себе си, без да задава много въпроси. Човекът започва от смътното съзнание и напредва през съмнението до силата. Това странстване на душата е изразено в лицето на Парсифал, който търси Светия Граал. Това е едно от множеството дълбоки значения на фигурата на Парсифал.
към текста >>
Всеки, който иска да събуди в себе си силата на Граала, не ще спечели нищо, ако се обърне към официалната
църква
, там да му кажат нещо.
Средновековният окултист е изразил символа на Граала – символа на събуждане на майсторството в живота – във формата на триъгълник. Всичко това не се нуждае от обществена църква със замръзнала организация, макар че и тя също може да даде нещо на индивидуалната душа; но ако всички души започнат да звучат заедно, силата на Светия Граал ще бъде събудена във всеки индивид.
Всеки, който иска да събуди в себе си силата на Граала, не ще спечели нищо, ако се обърне към официалната църква, там да му кажат нещо.
Всъщност той трябва да събуди тази сила у себе си, без да задава много въпроси. Човекът започва от смътното съзнание и напредва през съмнението до силата. Това странстване на душата е изразено в лицето на Парсифал, който търси Светия Граал. Това е едно от множеството дълбоки значения на фигурата на Парсифал.
към текста >>
21.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
И двата тези дни все още се спазват като празници и в християнската
църква
, първият като Коледа, а вторият като Ден на Св. Йоан.
Празникът на 25 декември е бил празнуван с огромни огньове, запалвани по върховете на могилите, за да се провъзгласи рождения ден на бога Сол – Слънце. Това е бил моментът, когато след зимното слънцестоене, той започва да се увеличава и постепенно да се възкачва. Този празник наистина бил спазван не само от друидите, а в целия древен свят, от Индия до Ултима-Туле. Огньовете, разбира се, били символи на властта и силата на Слънцето, докато вечно зелените растения, използвани в този случай символизирали резултатите от възобновеното действие на Слънцето върху растителността. Празникът на лятното слънцестоене бил на 24. юни.
И двата тези дни все още се спазват като празници и в християнската църква, първият като Коледа, а вторият като Ден на Св. Йоан.
към текста >>
И нищо не е по-характерно за грубостта на основните възгледи на Константиновата
църква
, от нейния главен говорител, великия Августин, който бе морално неспособен да намери нещо в тези мисли, освен клевета, оскверняване и унижение, които биха били достатъчни да накарат манихейците да се изчервят.
Този Дух на живота се проявява като укротител на материалното съществуване, както Духът, който носи мярка и установява граници на материята. На него следователно бе дадено името "Архитект на Вселената" от манихейците и всъщност той е Христос, или Хоротатос, установителя на граници, според Валентин. На тази част от божествения живот и светлина обаче, която се държи в плена на природните форми на растенията, животните и човека, е дадено името: Страдащият Исус, Човекът на Скърбите, Исус Патибилис. В смисъла на манихеизма обаче Исус представлява само тази божествена фигура, когато той надскочи ограничаващите страдания вътре в тесните граници на тялото, когато то е било заковано към кръста на могилата край Йерусалим. Той става Спасителят на света само когато идентифицира своя божествен живот с този на всички страдащи същества в света, жадуващи за неговите спасителни, разпръскващи светлина мисли.
И нищо не е по-характерно за грубостта на основните възгледи на Константиновата църква, от нейния главен говорител, великия Августин, който бе морално неспособен да намери нещо в тези мисли, освен клевета, оскверняване и унижение, които биха били достатъчни да накарат манихейците да се изчервят.
От друга страна, ние видяхме с каква деликатност Мани се освобождава от неговата задача да направи видима борбата между силите на божественото и силите на материята, на злото, на насилието и на демоничното, и как красивото е в състояние да потече като святото величие на безнасилствената кроткост и да допринесе за зазоряването на една по-благородна култура, към която грубият римски ум на Августин не можеше да бъде спечелен".
към текста >>
Невъобразимият успех на Лео Таксил и неговите двама други съюзници: немеца Карл Хакс /псевдоним на д-р Батай; зет на издателя на италианската /не се чете/ и италианеца Доменико Маргиота, достига своя връх в католическата
църква
, когато Таксил измисли свидетелката мис Даяна Воган /Мис Даяна Воган,/ не се чете/.
Щайнер намеква за вече прочутата Таксил-Воган измама. Лео Таксил /псевдоним на Габриел Йоганд Паже/, 1854-1907, възпитан от йезуитите и известен от 70-те години като антиклерикален писател и основател на няколко свободно мислещи общества, става член на Парижката ложа: "Храмът на честта на Франция" в 1881 г., ала бил изключен от нея скоро след това, понеже се предполагало да е подправял писма на брат Юго и Луи Бланк. В 1885 г. той изрежисира своето покайващо връщане към църквата. Подчинявайки се на енцикликата на Лъв ХІІІ от 20 април 1884 г., Hutanum genis, в която се изискваше демаскирането на свободните масони като съюзници на дявола, той започва своята главна работа "Братята на трите точки", започва своята демаскираща борба с други творби относно неговото изфабрикуване на системата "Паладизъм" на Свободното масонство и дори беше поканен на частна аудиенция при Лъв ХІІІ в 1887 г.
Невъобразимият успех на Лео Таксил и неговите двама други съюзници: немеца Карл Хакс /псевдоним на д-р Батай; зет на издателя на италианската /не се чете/ и италианеца Доменико Маргиота, достига своя връх в католическата църква, когато Таксил измисли свидетелката мис Даяна Воган /Мис Даяна Воган,/ не се чете/.
Със сътрудничеството на най-висши църковници Таксил основава един Антисвободномасонски съюз, който събра първия антисвободномасонски конгрес в Триен, септември 1896 г. Тридесет и шест епископи, 50 епископални делегати и над 700 опоненти на ложите, повечето от тях свещеници, участвуваха в конгреса. Главният епископ кардинал Халер от Залцбург и водачът на католишките благородници в Германия принц Карл от Льовенщайн бяха председатели. Конгресът бе едно публично оповестяване на разкритията на Таксил и мис Даяна Воган, само няколко скептици поискаха доказателства. Първият започнал да разпитва за аферата Таксил беше свободният масон Готфрид Джозеф Финдел, който публикува своята книга "Католическата измама" още в 1896 г.
към текста >>
22.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Забележителното обаче е как се отнася към това католическата
църква
, която би следвало наистина да има работа само с духовното.
Част от хората, които имат такъв копнеж, се насочи към спиритизма. Там се търси да се докаже духът по материален начин.
Забележителното обаче е как се отнася към това католическата църква, която би следвало наистина да има работа само с духовното.
към текста >>
23.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Както знаете, те означават имената на така наречените трима свещени царе, според традицията на християнската
църква
наречени Каспар, Мелхиор и Балтазар.
Който тази нощ беше в Кьолнската катедрала, можеше да види светещите три букви КМБ.
Както знаете, те означават имената на така наречените трима свещени царе, според традицията на християнската църква наречени Каспар, Мелхиор и Балтазар.
За Кьолн тези имена събуждат особени спомени. Съществува една древна легенда, която гласи, че костите на тези трима свещени царе, след като станали кардинали и починали, били донесени за известно време тук, в Кьолн. Във връзка с това има друга легенда, която разказва, че един датски цар дошъл веднъж тук, в Кьолн, и донесъл три корони за светите трима царе. Когато той отново тръгнал към къщи, сънувал един сън. В съня му се появили тримата царе и му поднесли три съда.
към текста >>
24.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Една романска
църква
без крипта, ако не може да бъде премислена като купол, който се издига над трупове, не е цялост.
Египетската пирамида е замислена така, че душата, която напуска тялото, да поеме вътрешния път, предначертан в една такава пирамида. Там се изразява пътят на душата от тялото към духовния свят. В романската сграда архитектурно е изразена мисълта за гроба.
Една романска църква без крипта, ако не може да бъде премислена като купол, който се издига над трупове, не е цялост.
Това принадлежи към нея. Тя е породена от мисълта за възкръсналия Спасител, тя е дом на преклонението пред гроба на Христос Исус. По този начин виждате, че чрез това, което човекът създава в своите форми, построява мост от физическия до духовния свят. Може да е потискащо да се узнае, че човекът създава армия от духовни същества, които задържат неговото развитие, но от друга страна, можем да се утешим, като видим, че чрез това, което човекът внася в света като такива архитектонични форми, той си изгражда пътища към висшите духовни същества.
към текста >>
25.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
В допълнение, трябва да се спомене, че бащата на
църква
Юстин Мъченикът в първата си защита, посочва, че източникът на учението на Платон за създаването на света е Старият завет: «Това, което в Тимей Платон казва за обяснението на света относно Божия Син: , го е заимствал по подобен начин от Мойсей.
В допълнение, трябва да се спомене, че бащата на църква Юстин Мъченикът в първата си защита, посочва, че източникът на учението на Платон за създаването на света е Старият завет: «Това, което в Тимей Платон казва за обяснението на света относно Божия Син: , го е заимствал по подобен начин от Мойсей.
Защото в книгите на Мойсей е написано, че по времето, когато израилтяните излизат от Египет и се намират в пустинята, срещат пръскащи отрова животни, смокове, усойници и змии от всякакъв вид, които донасят смърт на хората; тогава по съвет на Бога Моисей взима метал и прави един вид кръст, поставя го на свещената шатра и казва на хората: . И от това – казва той, – змиите умрели, а хората избегнали смъртта. Платон прочита това, и тъй като не го разбира съвсем, и вярва, че не се има предвид формата на кръста, а на чи, прави изказването, че силата на първия Бог е разпростряна като Х в Космоса. "(Цитирано според «Библиотека на църковните отци. Документи на раннохристиянски апологети и мъченици», том I, Кемптен-Мюнхен 1913 г., стр. 73/74).
към текста >>
26.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
От групата онези ученици на западните тайни школи излезе най-напред Винфрид, Бонифаций и сключи своя мир с Рим, чрез което християнството можа да приеме особената си окраска на римо-християнската
църква
.
Забележителна черта на сказанието е тази, че Атила е принуден на бягство веднага щом пред него се изправя това, което излиза извън кръвното родство християнството, персонифицирано в тогавашните папи. Тогава Атила видя духовните власти, които хората щяха да придобият, а това е нещо, пред което атлантският посветен коленичи. Християнството трябва да подготви човечеството за тази степен на развитие, когато отново ще се появи Сутур, независимо от диференциране то на хората в отделни племена, и ще донесе мир на света. Така през онези времена идването на християнството се стори на хората като една първа поличба за залеза на боговете и на завръщането на древните времена, когато хората още бяха единни и между тях не съществуваха войни. Това се чувстваше особено през най-първите векове на неговото разпространение, когато то не се проповядваше от Рим, а когато идваше от север и запад донесено от християнските тайни общества, които тръгваха от Англия и Ирландия, а по-късно и от Франция, и които бяха съвършено независими от външната сила на Рим.
От групата онези ученици на западните тайни школи излезе най-напред Винфрид, Бонифаций и сключи своя мир с Рим, чрез което християнството можа да приеме особената си окраска на римо-християнската църква.
към текста >>
27.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Необходимо е само да сравним – такова сравнение е позволено – гръцкият храм, който се явява жилище на Бога, с това, което по-късно станало християнска
църква
, както това в най-чист вид се е изразило в готиката.
Необходимо е само да сравним – такова сравнение е позволено – гръцкият храм, който се явява жилище на Бога, с това, което по-късно станало християнска църква, както това в най-чист вид се е изразило в готиката.
Тогава ще видим, че във външната форма дори било необходимо да се направи крачка назад, ако се говори за желание да се представи вечното във времето и пространството. И това, което достига по-късното изкуство благодарение на това, че изразява вътрешното във външното, това се намира изцяло под влиянието на духовното течение християнство. По принцип следва да се каже, че това може да се разбере, че най-красивата архитектура може да е там, където още могат да бъдат свързани цялата душа с външните сили, които протичат през пространството.
към текста >>
28.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Към средата на Средновековието, в християнските души на Европа пулсираше едно дълбоко проникващо спиритуално течение; защото някогашният духовен смисъл на Тайната вечеря беше материалистично преиначен от страна на официалната
църква
.
Тогава мнозина можеха да разбират думите: “Това е Моето тяло...; това е Моята кръв! ” (Марко, 14, 22-24) така, както ще видим по- нататък. Обаче в хода на столетията това духовно схващане по необходимост трябваше да изчезне. За причините на това ще говорим подробно. През Средновековието съществуваше едно забележително спиритуално течение, което проникваше в душите на хората много по-дълбоко, отколкото бихте могли да повярвате, защото от днешната история едва ли ще научите много за бавното и постепенно развитие на душите.
Към средата на Средновековието, в християнските души на Европа пулсираше едно дълбоко проникващо спиритуално течение; защото някогашният духовен смисъл на Тайната вечеря беше материалистично преиначен от страна на официалната църква.
При споменаването на: “Това е Моето тяло...; това е Моята кръв! ” хората можеха да си представят само един материален процес, едно материално превръщане на хляба и виното в плът и кръв. Това, което по-рано беше схващано в чисто духовен смисъл, хората започнаха да си го представят грубо материално. Материализмът се промъкна в религиозния живот много преди да се настани в естествените науки.
към текста >>
29.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Той е нещо съвсем различно от днешната
църква
.
Какво представлява гръцкият храм? Той по необходимост е не друго, а едно от обиталищата на Бога.
Той е нещо съвсем различно от днешната църква.
Днешната църква е място за проповеди. А в гръцкия храм обитаваше самия Бог. Хората само случайно попадат в храма, когато искат да се доближат до Бога. Който разбира формите на гръцкия храм, неизбежно усеща една тайнствена връзка с Бога, който живее там. И тогава, в колоните и в това, което е над тях, той вижда не човешки фантазии, а нещо, което Бог сам би изградил, ако искаше да си построи свой дом.
към текста >>
Днешната
църква
е място за проповеди.
Какво представлява гръцкият храм? Той по необходимост е не друго, а едно от обиталищата на Бога. Той е нещо съвсем различно от днешната църква.
Днешната църква е място за проповеди.
А в гръцкия храм обитаваше самия Бог. Хората само случайно попадат в храма, когато искат да се доближат до Бога. Който разбира формите на гръцкия храм, неизбежно усеща една тайнствена връзка с Бога, който живее там. И тогава, в колоните и в това, което е над тях, той вижда не човешки фантазии, а нещо, което Бог сам би изградил, ако искаше да си построи свой дом. Тук проникването на Духа в материята достига своята връхна точка.
към текста >>
Нека за миг да сравним гръцкия храм с една готическа
църква
.
Нека за миг да сравним гръцкия храм с една готическа църква.
Тук не става дума за нещо, което е против готиката, защото от друга страна тя стои на още по-висока степен. При готическата църква Вие виждате как всичко, което е вложено в нейните форми, просто не може да бъде възприето без отдадените на молитви хора. В сводовете на готическата църква има нещо - стига човек да може да го усети - което не може да бъде изразено по друг начин, освен с думите: Ако отдадените на молитва хора не са вътре и не повдигат събраните си длани към високия свод, всичко остава непълно, незавършено. Готическата църква е не просто обиталище на Бога, а и място, където хората се събират, за да се молят на Бога.
към текста >>
При готическата
църква
Вие виждате как всичко, което е вложено в нейните форми, просто не може да бъде възприето без отдадените на молитви хора.
Нека за миг да сравним гръцкия храм с една готическа църква. Тук не става дума за нещо, което е против готиката, защото от друга страна тя стои на още по-висока степен.
При готическата църква Вие виждате как всичко, което е вложено в нейните форми, просто не може да бъде възприето без отдадените на молитви хора.
В сводовете на готическата църква има нещо - стига човек да може да го усети - което не може да бъде изразено по друг начин, освен с думите: Ако отдадените на молитва хора не са вътре и не повдигат събраните си длани към високия свод, всичко остава непълно, незавършено. Готическата църква е не просто обиталище на Бога, а и място, където хората се събират, за да се молят на Бога.
към текста >>
В сводовете на готическата
църква
има нещо - стига човек да може да го усети - което не може да бъде изразено по друг начин, освен с думите: Ако отдадените на молитва хора не са вътре и не повдигат събраните си длани към високия свод, всичко остава непълно, незавършено.
Нека за миг да сравним гръцкия храм с една готическа църква. Тук не става дума за нещо, което е против готиката, защото от друга страна тя стои на още по-висока степен. При готическата църква Вие виждате как всичко, което е вложено в нейните форми, просто не може да бъде възприето без отдадените на молитви хора.
В сводовете на готическата църква има нещо - стига човек да може да го усети - което не може да бъде изразено по друг начин, освен с думите: Ако отдадените на молитва хора не са вътре и не повдигат събраните си длани към високия свод, всичко остава непълно, незавършено.
Готическата църква е не просто обиталище на Бога, а и място, където хората се събират, за да се молят на Бога.
към текста >>
Готическата
църква
е не просто обиталище на Бога, а и място, където хората се събират, за да се молят на Бога.
Нека за миг да сравним гръцкия храм с една готическа църква. Тук не става дума за нещо, което е против готиката, защото от друга страна тя стои на още по-висока степен. При готическата църква Вие виждате как всичко, което е вложено в нейните форми, просто не може да бъде възприето без отдадените на молитви хора. В сводовете на готическата църква има нещо - стига човек да може да го усети - което не може да бъде изразено по друг начин, освен с думите: Ако отдадените на молитва хора не са вътре и не повдигат събраните си длани към високия свод, всичко остава непълно, незавършено.
Готическата църква е не просто обиталище на Бога, а и място, където хората се събират, за да се молят на Бога.
към текста >>
30.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Също и членовете на германските племена, даже през време на християнската
църква
, не са се чувствували като отделни хора.
Там хората не са се чувствували още като отделни същества.
Също и членовете на германските племена, даже през време на християнската църква, не са се чувствували като отделни хора.
Помислете за Керуските, Тевтоните и т.н., за германските племена, които са населявали днешна Германия. Отделният Керуск чувствуваше повече племенния Аз, на който той се явяваше като член. Той не би могъл като днес да каже така определено "Аз Съм", чувствувал се включен в единния организъм на онези, които бяха сродни по кръв.
към текста >>
31.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
И така в своя възглед този човек стигна до там, да счита че в папската
църква
, която е външен израз на духовността на Християнството, трябва да виждаме нещо анти-християнско, нещо вражеско.
Така с настъпването на материалистичния светоглед тези неща започнаха да се тълкуват символично, като във външните събития тълкувателите виждаха символични показания. Така през 12 век се появи Йоаким де Флорис, който почина в началото 13-ти век и който даде едно забележително тълкуване на този пълен с тайнственост документ на Християнството. Той беше на мнение, че в Християнството лежи една дълбока духовна сила, че тази сила ще се разпространи все повече и повече; обаче външното християнство, официалното християнство винаги е схващало повърхностно тази сила.
И така в своя възглед този човек стигна до там, да счита че в папската църква, която е външен израз на духовността на Християнството, трябва да виждаме нещо анти-християнско, нещо вражеско.
Този възглед се разшири и разпространи твърде много през следващите столетия благодарение на това, че определени християнски ордени влагаха особено голяма стойност в духовността на Християнството, в чувствено-духовния елемент. Така Йоаким де Флорис намери последователи в кръговете на Францисканците, които считаха папата за символ на Анти-Христа. След това, през време на възникването на протестантството този възглед бе възприет от онези, които считаха римската църква за отстъпник на Християнството, които виждаха спасението на Християнството в Протестантството. Те считаха папата като символ на Анти-Христа, а папата на свой ред им се отплащаше, като считаше Лутер за Анти-Христ. Така Откровението се разбираше по такъв начин, че всяка партия го поставяше в служба на своя собствен възглед.
към текста >>
След това, през време на възникването на протестантството този възглед бе възприет от онези, които считаха римската
църква
за отстъпник на Християнството, които виждаха спасението на Християнството в Протестантството.
Така през 12 век се появи Йоаким де Флорис, който почина в началото 13-ти век и който даде едно забележително тълкуване на този пълен с тайнственост документ на Християнството. Той беше на мнение, че в Християнството лежи една дълбока духовна сила, че тази сила ще се разпространи все повече и повече; обаче външното християнство, официалното християнство винаги е схващало повърхностно тази сила. И така в своя възглед този човек стигна до там, да счита че в папската църква, която е външен израз на духовността на Християнството, трябва да виждаме нещо анти-християнско, нещо вражеско. Този възглед се разшири и разпространи твърде много през следващите столетия благодарение на това, че определени християнски ордени влагаха особено голяма стойност в духовността на Християнството, в чувствено-духовния елемент. Така Йоаким де Флорис намери последователи в кръговете на Францисканците, които считаха папата за символ на Анти-Христа.
След това, през време на възникването на протестантството този възглед бе възприет от онези, които считаха римската църква за отстъпник на Християнството, които виждаха спасението на Християнството в Протестантството.
Те считаха папата като символ на Анти-Христа, а папата на свой ред им се отплащаше, като считаше Лутер за Анти-Христ. Така Откровението се разбираше по такъв начин, че всяка партия го поставяше в служба на своя собствен възглед. Противната партия беше винаги Анти-Христът и онази, на която съответните хора принадлежаха, се отъждествяваше винаги с истинското Християнство. Работата вървя така до времето, когато дойде модерният материализъм, с който не може да се сравни по грубост даже и онзи материализъм, който Ви описах за първите столетия на Християнството. Защото тогава все още съществуваше една духовна вяра, определено духовно схващане.
към текста >>
32.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Следователно тази първа културна епоха в следатлантското време е представена в лицето на Ефеската
църква
.
Следователно това, което се развива от епоха на епоха в следатланските култури, авторът на Откровението си го представя изразено в по-малки общности. Така тези по-малки общности, които са разпределени в пространството върху нашата Земя, стават представители на тези културни епохи. Когато говори за общността или църквата от Ефес, той разбира: "аз приемам че в Ефес живееше една общност, която в известно отношение наистина беше приела християнството; но понеже всичко се развива постепенно, то от всяка културна епоха остава да съществува по нещо в следващите епохи. В Ефес ние наистина имаме една школа на посвещението, обаче там християнското учение е така оцветено, че навсякъде все още можем да познаем чертите на древната Индийска култура. "той иска да ни покаже с това първата епоха на следатлантското време.
Следователно тази първа културна епоха в следатлантското време е представена в лицето на Ефеската църква.
И това, което трябва да бъде възвестено в едно послание до църквата от Ефес. Трябва да си представим това приблизително така: Естествено характерът на онази далечна индийска епоха е останал и се е продължил в различните културни течения. В църквата от Ефес ние още имаме нещо от този характер. Тази общност, тази църква схващаше Християнството така, че то беше определено от типичния характер на древната Индийска култура.
към текста >>
Тази общност, тази
църква
схващаше Християнството така, че то беше определено от типичния характер на древната Индийска култура.
"той иска да ни покаже с това първата епоха на следатлантското време. Следователно тази първа културна епоха в следатлантското време е представена в лицето на Ефеската църква. И това, което трябва да бъде възвестено в едно послание до църквата от Ефес. Трябва да си представим това приблизително така: Естествено характерът на онази далечна индийска епоха е останал и се е продължил в различните културни течения. В църквата от Ефес ние още имаме нещо от този характер.
Тази общност, тази църква схващаше Християнството така, че то беше определено от типичния характер на древната Индийска култура.
към текста >>
Авторът на Откровението си представя: в Ефес има една общност, една
църква
; тя е приела християнството, но показва това християнство в една особена отсенка в една такава отсенка, каквато е имала първата следатлантска културна епоха, а именно чужда на външния живот, без да бъде изпълнена с любов към това, което е било задачата на следатлантския човек /Завладяването на външния свят.
Нека проверим сега, дали действително в редуващите се 7 послания се съдържа нещо от характера на 7-те редуващи се следатлантски културни епохи. Да се постараем да разберем, какво обръщение трябваше да имат тези послания, ако те трябваше да отговарят на това, което току-що казахме.
Авторът на Откровението си представя: в Ефес има една общност, една църква; тя е приела християнството, но показва това християнство в една особена отсенка в една такава отсенка, каквато е имала първата следатлантска културна епоха, а именно чужда на външния живот, без да бъде изпълнена с любов към това, което е било задачата на следатлантския човек /Завладяването на външния свят.
Бележка на преводача/. Че се е отвърнала от боготворението на всичко, което е плътско, че се е обърнала към духовния живот /така говори този, който отправя послания до църквите/, това той цени у нея.
към текста >>
Бихме отишли твърде далече, ако бихме разгледали всеки стих по този начин, но трябва да се спрем по-точно върху онзи стих, който ни характеризира точно, как се отнася човек като член на Смирненската
църква
, когато тя следва християнския принцип.
Първо аз бях свързан с Духа на Светлината, с първия, който беше. След това слязох в света на материята, в която се вмъкна изостаналото в своето развитие враждебно същество Ариман. И сега заедно с Духа на Светлината аз ще обработвам материята и ще внеса в нея духа; после, след побеждаването на злия бог, отново ще се яви добрият, богът на светлината. "аз съм този, който е първият и последният, който умира в материалния живот и отново оживява в духовното възкресение." Така във второто послание ние четем: "Аз съм първият и последният, който бе, който е и който ще дойде, който отново оживя. "/Откров., I, 8/.
Бихме отишли твърде далече, ако бихме разгледали всеки стих по този начин, но трябва да се спрем по-точно върху онзи стих, който ни характеризира точно, как се отнася човек като член на Смирненската църква, когато тя следва християнския принцип.
Там се казва, че на смъртта се дава живот, че смъртта бива одухотворена. Човек не попада под властта на смъртта. Ако той загине в смъртта, тогава смъртта би била за човека едно събитие, което го води до един духовен живот, в който не биха се намерили плодовете на този земен живот. Да вземем един човек, който не живее така, че да извлече от своя живот истинските плодове. Той не взема със себе си никакви плодове в духовния живот.
към текста >>
1 е казано: "На ангела на сардийската
църква
пише": (тук трябва да разбираме, че се говори за самите нас), "Така казва той, който има седемте духове божии и седемте звезди." Що означават тук седемте духове и седемте звезди?
Ако трябва да има едно духовно течение, и ако това духовно течение трябва да разбира от световната мистика, тогава това духовно течение, доколкото то трябва да бъде в съгласие с Откровението на Йоана, това духовно течение би трябвало да изпълва това, което великият Говорител, великият Вдъхновител изисква от тази епоха. Какво изисква Той и кой е Той? Можем ли ние да го познаем? Нека да се постараем. В глава 3, ст.
1 е казано: "На ангела на сардийската църква пише": (тук трябва да разбираме, че се говори за самите нас), "Така казва той, който има седемте духове божии и седемте звезди." Що означават тук седемте духове и седемте звезди?
към текста >>
се казва: "А на ангела на Филаделфийската
църква
пиши: Това казва светия и истинният, който има ключовете Давидови, който отваря и никой не затваря, който затваря и никой не отваря." "Ето поставих пред тебе врата отворена, и никой не може да я затвори." "Азът", който е намерил себе си в самия себе си.
Човекът ще развие своя Аз до необходимата висота, така че той ще стане самостоятелен и през Шестата епоха ще прояви в свобода любовта към всяко друго същество, в тази Шеста епоха, която е представена чрез църквата на Филаделфия. Това трябва да бъде подготвено като духовен живот на Шестата епоха. Тогава ние сме намерили в нас индивидуалния Аз до най-висока степен, така щото никакви външна сила не ще може да действува в нас, ако ние искаме това; така щото ние ще можем да затваряме и никой не ще може да отвори без нашата воля, а когато отваряме, никоя противоположна сили не ще може да затвори без нашата воля. Това са ключовите Давидови. В гл.3., ст.7.
се казва: "А на ангела на Филаделфийската църква пиши: Това казва светия и истинният, който има ключовете Давидови, който отваря и никой не затваря, който затваря и никой не отваря." "Ето поставих пред тебе врата отворена, и никой не може да я затвори." "Азът", който е намерил себе си в самия себе си.
към текста >>
се казва: "А на ангела на Лаодикейската
църква
пиши: това казва "Амен", този, който в своята същност съдържа същността на завършека.
А седмата епоха ще събере тези, които са намерили този духовен живот, около великия Водач: Тя ще ги събере около този велик водач. Те ще принадлежат вече до такава степен на този духовен живот, че ще се различават от онези, които са отпаднали, които са хладки, "нито студени, нито топли". Групата, която е намерила духовното, ще разбере Този, който изявявайки се ще каже: "аз съм този който съдържа в себе си истинския завършек, към който всичко се стреми. "Защото този завършек, него Откровението нарича с думата Амен. Ето защо в гл.3., ст.14.
се казва: "А на ангела на Лаодикейската църква пиши: това казва "Амен", този, който в своята същност съдържа същността на завършека.
към текста >>
33.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Така и ние ще изпитаме, че в нашата епоха между атлантския потоп и великата война на всички против всички, в епохата представена чрез Филаделфийската
църква
ще се образува една колония, която не ще се изсели, но ще бъде навсякъде, така че навсякъде ще се действува в смисъла на Филаделфийската
църква
, в смисъла на обединението на човечеството, в смисъла на християнския Принцип.
Импулса на Христа Исуса и ще образуват великото братство, което ще надживее войната на всички против всички, ще бъде ненавиждано и преследвано по най-различни начини, но което ще даде основата на новата раса. След като тази велика война ще донесе надигането на животинското сред онези, които ще са останали да живеят в старите форми, ще възникне тази добра раса. Хората на тази раса ще отнесат в бъдещите времена това, което ще образува висшата духовна култура на тези бъдещи времена.
Така и ние ще изпитаме, че в нашата епоха между атлантския потоп и великата война на всички против всички, в епохата представена чрез Филаделфийската църква ще се образува една колония, която не ще се изсели, но ще бъде навсякъде, така че навсякъде ще се действува в смисъла на Филаделфийската църква, в смисъла на обединението на човечеството, в смисъла на християнския Принцип.
към текста >>
34.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
За Петата (Следатлантската) епоха тези подепохи са: Древно-индийската културна епоха, Древно-персийската културна епоха, Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската епоха, Гръцко-римската епоха, нашата настояща (Западно-европейската) културна епоха, след това Шеста та, посочена в Откровението чрез Филаделфийската
църква
, и Седмата културна епоха, която следва.
След това Земята преминава в астрална форма. Това е едно ново състоя ние на формата, което също ще съдържа 7 епохи. Но нашата схема не е завършена още. Всяка една такава епоха, каквато е, например, тази, която протича сега между големия атлантски потоп и войната на всички против всички, всяка една такава епоха се дели на 7 подепохи (които за тези Следатлантска епоха бяха наречени културни епохи. Бележка на преводача).
За Петата (Следатлантската) епоха тези подепохи са: Древно-индийската културна епоха, Древно-персийската културна епоха, Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската епоха, Гръцко-римската епоха, нашата настояща (Западно-европейската) културна епоха, след това Шеста та, посочена в Откровението чрез Филаделфийската църква, и Седмата културна епоха, която следва.
Следователно като си представим цялото развитие съставено от такива малки епохи (или подепохи, които обаче все пак са достатъчно дълги!), получаваме 7х7х7х7х7 такива степени на развитието като Древно-индийската или Древно-персийската. През толкова различни състояния ще мине човекът между стария Сатурн и бъдещия Вулкан:
към текста >>
35.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
След великата война ще преминем в 6-та главна епоха; но преди да настъпи великата война, непосредствено след нашата 5 културна епоха или подепоха идва 6-та културна епоха, ознаменувана чрез посланието до филаделфийската
църква
.
Те още имат възможност да се обърнат към Христовия Принцип в своето развитие. Обаче първата заложба за великото зло ще бъде вече създадена; и онези, които ще останат с тази заложба, когато ще дойде епохата обозначена не с числото 366, а с числото 666, те не ще могат вече да превърнат тази заложба на злото в заложба на доброто. Те ще изпитват онази страшна съдба, за която още ще говорим. И така ние виждаме, че с това число 6, дали то се явява в единична форма, двойно или тройно, е свързано нещо лошо за развитието на човечеството. Ние живеем в 5-та главна епоха и в нейната 5 подепоха или културна епоха.
След великата война ще преминем в 6-та главна епоха; но преди да настъпи великата война, непосредствено след нашата 5 културна епоха или подепоха идва 6-та културна епоха, ознаменувана чрез посланието до филаделфийската църква.
към текста >>
36.
11. Бележки
GA_114 Евангелието на Лука
*7 Камалока: „място за пречистване" според източния окултизъм, или „чистилище" според учението на католическата
Църква
.
*7 Камалока: „място за пречистване" според източния окултизъм, или „чистилище" според учението на католическата Църква.
Степените, през които минава човешката индивидуалност след смъртта, са подробно описани в „Теософия", Рудолф Щайнер (Събр. Съч.№9)
към текста >>
37.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Той се опитвал да се извиси над напълно материалния живот, за да усети в общността на Моравската
църква
[4] нещо от дълбокия религиозен дух, може да се каже – от познанието за мировия Дух по древния начин.
Трябва да кажем, че старият Харденберг се опитвал да се бори със суровото неразбиране по отношение на сина си.
Той се опитвал да се извиси над напълно материалния живот, за да усети в общността на Моравската църква[4] нещо от дълбокия религиозен дух, може да се каже – от познанието за мировия Дух по древния начин.
Но той не довел това дотам, да усети силата и мощта на истините, които излизали от душата на сина му. Било нужно дълготрайното въздействие на авторитарните възприятия, които вътре в такава общност действали сугестивно, за да се развълнува до дълбините на душата си от този наистина християнски дух, който може да бъде разбран само тогава, когато е обвеян с дъха на духовното познание.
към текста >>
[4] Моравска
църква
– една от значимите фракции в съвременното протестантство, основана през 18. век.
[4] Моравска църква – една от значимите фракции в съвременното протестантство, основана през 18. век.
Смята се, че корените ѝ водят към Чешките или Бохемски братя от 15. век, а те са наследници на хусити и катари, което пък води до богомилите – бел. Е.М.
към текста >>
38.
БЕЛЕЖКИ
GA_120 Откровенията на Кармата
*3 Камалока: „място за пречистване" според източния окултизъм, или „чистилище" според учението на католическата
Църква
.
*3 Камалока: „място за пречистване" според източния окултизъм, или „чистилище" според учението на католическата Църква.
Степените през които минава, човешката индивидуалност след смъртта са подробно опи сани в „Теософия" Рудолф Щайнер, Събр.Съч. №9
към текста >>
39.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И ако наречем тази общност „
Църква
", тогава Църквата сама си налага задължението са поеме върху себе си прегрешенията на отделния човек и да понесе заедно с него неговата Карма.
И ако наречем тази общност „Църква", тогава Църквата сама си налага задължението са поеме върху себе си прегрешенията на отделния човек и да понесе заедно с него неговата Карма.
Тук не става дума за това, което днес наричаме „опрощаване на греховете", а за една реална връзка между общност и индивид, за едно реално и съзнателно поемане на чуждите прегрешения.
към текста >>
40.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Хората, които ги приемат, вършат това, понеже тези думи са в подкрепа на самата католическа
Църква
.
Но ако се опитаме да обобщим многобройните дискусии на днешните теолози относно различните тълкувания на тези думи, ние ще открием всевъзможни основания както за тяхното приемане, така и за тяхното отхвърляне, обаче не и едно действително проникване в техния дълбок смисъл.
Хората, които ги приемат, вършат това, понеже тези думи са в подкрепа на самата католическа Църква.
Относно това твърдение са възможни известни недоразумения, дори известна злоупотреба, макар че тя не е никакво доказателство, че тези ду ми служат изцяло в полза на католическата Църква. Теолозите, които ги оспорват, в общи линии не представят сериозни аргументи, понеже не виждат никакви слаби места в тях. Един от тези теолози например твърди, че Евангелието на Марко предхожда всичките четири Евангелия; според него Евангелието на Матей и Евангелието на Лука са написани по-късно и само допълват казаното от Марко, и сега става ясно, че общо взето евангелистите Матей и Лука са преписали текстовете от Евангелието на Марко. И на евангелиста Матей в желанието си да укрепи религиозната общност просто му хрумва да прибави и думите: „Ти си Петър и на тая скала ще съградя моята общност."
към текста >>
Относно това твърдение са възможни известни недоразумения, дори известна злоупотреба, макар че тя не е никакво доказателство, че тези ду ми служат изцяло в полза на католическата
Църква
.
Но ако се опитаме да обобщим многобройните дискусии на днешните теолози относно различните тълкувания на тези думи, ние ще открием всевъзможни основания както за тяхното приемане, така и за тяхното отхвърляне, обаче не и едно действително проникване в техния дълбок смисъл. Хората, които ги приемат, вършат това, понеже тези думи са в подкрепа на самата католическа Църква.
Относно това твърдение са възможни известни недоразумения, дори известна злоупотреба, макар че тя не е никакво доказателство, че тези ду ми служат изцяло в полза на католическата Църква.
Теолозите, които ги оспорват, в общи линии не представят сериозни аргументи, понеже не виждат никакви слаби места в тях. Един от тези теолози например твърди, че Евангелието на Марко предхожда всичките четири Евангелия; според него Евангелието на Матей и Евангелието на Лука са написани по-късно и само допълват казаното от Марко, и сега става ясно, че общо взето евангелистите Матей и Лука са преписали текстовете от Евангелието на Марко. И на евангелиста Матей в желанието си да укрепи религиозната общност просто му хрумва да прибави и думите: „Ти си Петър и на тая скала ще съградя моята общност."
към текста >>
41.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Но полученото било шарена смес от онова, което постепенно се изграждало като католическа
църква
, и друго, което живеело като арианство.
Интересно е да се проследи животът на Юлиан, римския император. На Юлиян - родил се в качеството на племенник на тщеславния и отмъстителен император7, било отредено още като бебе да бъде умъртвен заедно с брат си. Оставили го жив само защото мислили, че с неговото убийство ще се вдигне твърде голям шум и защото се надявали, че впоследствие винаги е можело да се премахне вредата, която той би могъл да причини. През различни странствания от един кръг хора към друг е трябвало да премине възпитанието на Юлиан. И строго са следили да приеме в своята душа всичко, което по съображения за целесъобразност е било прието от Рим, от Римската империя като християнско развитие.
Но полученото било шарена смес от онова, което постепенно се изграждало като католическа църква, и друго, което живеело като арианство.
Така да се каже, не искали да си развалят отношенията нито с едните, нито с другите.
към текста >>
42.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И ако от страна на християнската
Църква
се изнасят всевъзможни доводи, с цел да се говори колкото може по-малко за този човек, или пък изобщо да бъде отречен като историческа личност, това е равнозначно на положението, в което изпадат онези, които твърдят, че Христос Исус не е съществувал като историческа личност.
Когато после чуваме да се казва, че раждането на тази индивидуалност силно изненадало и поразило майката, това отново ни напомня за евангелските разкази, отнасящи се до раждането на Исус от Назарет и до другите събития в Палестина. Когато после чуваме да се говори за бързото израстване на тази индивидуалност и нейните мъдри отговори, с които тя изненадва жреците и всички около себе си, това ни напомня за сцената с 12-годишния Исус в храма. И когато после научаваме, че тази индивидуалност се отправя към Рим и че там тя среща погребалната процесия на едно младо момиче, и че процесията била спряна, и тази индивидуалност възкресила мъртвата, ние отново се пренасяме в Евангелието на Лука. И за тази индивидуалност, която е била съвременник на Христос Исус ни се разказват безброй „чудеса“, ако изобщо искаме да си служим с тази дума. И тя толкова много приличала на Христос Исус, че както казват след смъртта си тя се явила на хората, както и Христос Исус се яви на учениците след своята смърт.
И ако от страна на християнската Църква се изнасят всевъзможни доводи, с цел да се говори колкото може по-малко за този човек, или пък изобщо да бъде отречен като историческа личност, това е равнозначно на положението, в което изпадат онези, които твърдят, че Христос Исус не е съществувал като историческа личност.
Тази индивидуалност е Аполоний от Тиана*23, и за него ние говорим като за един истински висш Адепт, живял по времето на Христос Исус.
към текста >>
43.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
*21. Камалока: място за пречистване според източния окултизъм, или „чистилище“ според учението на католическата
Църква
.
*21. Камалока: място за пречистване според източния окултизъм, или „чистилище“ според учението на католическата Църква.
Степените, през които минава човешката индивидуалност след смъртта, са подробно описани в „Теософия“ (Събр. Съч. №9)
към текста >>
44.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
При четенето на Бхагавад Гита ние съвсем не долавяме, че там блика едно такова настроение от строго лично естество, каквото срещаме навсякъде при апостол Павел, например когато той се обръща към тази или онази
църква
: „Как се застъпихме ние самите за Христа Исуса!
При четенето на Бхагавад Гита ние съвсем не долавяме, че там блика едно такова настроение от строго лично естество, каквото срещаме навсякъде при апостол Павел, например когато той се обръща към тази или онази църква: „Как се застъпихме ние самите за Христа Исуса!
Спомнете си, че не бяхме бреме за никого, като работихме ден и нощ, за да не бъдем бреме за никого." Колко строго лично е всичко това! Един полъх на строго личното присъствие минава през всички Послания на апостол Павел. Напротив, във величествената Бхагавад Гита, ние попадаме в една чудно спокойна и чиста сфера, в една етерна сфера, която навсякъде граничи със свръхчовешкото, а понякога се простира и там, в света на свръхчовешкото. Следователно, външно погледнато, наистина съществуват големи различия и ние бихме могли да кажем: Да, истински предразсъдък би било, ако не искаме да признаем, че в лицето на великата поема, чрез която някога индийският народ изживя сливането на съдбовно силни светогледи, че в лицето на Бхагавад Гита древните индийци получиха нещо възвишено и чисто, нещо безлично, спокойно, лишено от всякакви страсти и от всякакви афекти, докато това, което имаме като източник, като първичен източник на християнството Посланията на апостол Павел носи един изцяло и строго личен характер, често пъти бушуващ от страсти и лишен от всякакво спокойствие. Ние стигаме до познанието не чрез това, че се затваряме пред истината и отричаме подобни факти, а като ги разбираме и обобщаваме по правилен начин.
към текста >>
45.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И нека в същото време да си припомним едно характерно място от Посланията на апостол Павел, където цялата общност, цялата
църква
се обръща към Павел и пита, дали тези или онези неща са верни, дали те могат да служат като сигурни ориентири относно всичко онова, което хората научават от апостол Павел.
Нека още веднъж, нагледно и живо, да си представим отношението на Кришна към неговия ученик Арджуна. Като господар на Йога, той му дава съвсем ясни наставления относно бавното и постепенно душевно усъвършенствуване, което накрая ще го издигне до самия Кришна.
И нека в същото време да си припомним едно характерно място от Посланията на апостол Павел, където цялата общност, цялата църква се обръща към Павел и пита, дали тези или онези неща са верни, дали те могат да служат като сигурни ориентири относно всичко онова, което хората научават от апостол Павел.
И сега, в наставленията на Павел ние се натъкваме на едно място, което несъмнено бихме могли да сравним с цялото стилистично и художествено величие на Бхагавад Гита; но в същото време тук ние долавяме един съвършено друг тон, тук ние чуваме думи, които бликат от едно съвършено друго душевно състояние. Става дума за мястото, където Павел се обръща към коринтяните, и по-точно как различните човешки дарби, които се срещат всред група хора, трябва да съществуват заедно. Кришна казва на Арджуна: Ти трябва да постъпиш така или иначе, да на правиш това или онова, и чак тогава ще се издигнеш до следващата степен от твоето душевно развитие. Апостол Павел казва на коринтяните: Един от вас притежава тази дарба, друг онази, и когато всичките те са в хармония, както отделни съставни части на човешкото тяло, тогава се постига едно цяло също и в духовен смисъл, едно цяло, което може да бъде напълно проникнато от Христос.
към текста >>
46.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Ето защо простете ми израза, би могло да изглежда, че аз употребявам този израз с известна подигравка, но това не е никаква подигравка, ето защо за един човек не е никъде по-опасно да спи освен в една
църква
, защото и без това през време на съня астралното тяло се отделя от физическото и етерното и защото това, което действува в ритуала, което става в ритуала, се загнездва именно в астралното тяло.
Ето защо простете ми израза, би могло да изглежда, че аз употребявам този израз с известна подигравка, но това не е никаква подигравка, ето защо за един човек не е никъде по-опасно да спи освен в една църква, защото и без това през време на съня астралното тяло се отделя от физическото и етерното и защото това, което действува в ритуала, което става в ритуала, се загнездва именно в астралното тяло.
Защото това, което съставлява ритуала, то е взето от духовните светове с помощта на астралното тяло. Следователно така нареченото спане в църквата, което в някои области е една много любима работа за много хора, трябва в същност да се избягва.
към текста >>
47.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Когато мечът на каролингите утвърждава от Запад на Изток – защото не Папската
църква
е тази, която го прави, а мечът на каролингите – вероизповеданието, че Духът изхожда от Отца и Сина, в европейската култура се залага основата на това, което днес отново виждаме да пулсира възходящо в мощни и разтърсващи бурни вълнения.
Дали това, което се обозначава като Свети Дух, изхожда само от Отца, както твърди Изтокът, или също и от Сина, както казва Западът? Има своето основание фактът, че по онова време Западът е прибавил „филиокве“ към изхождането на Светия Дух от Отца, защото всички сили, развили се в европейския Запад и дали импулсите за културата на Европа, са свързани с това. Тук не ни касаят всички богословски спорове на различните вероизповедания, възникнали около този символ. Но за нас е важно, че душевните събития някога са се изразили в това, че единното вероизповедание се е разцепило на такова, което казва, че Духът изхожда от Отца и от Сина, докато другото вярва, че Духът изхожда само от Отца. В този факт се изразява това, което оказва въздействие чак до наше време, което се вълнува и удря в глъбините и което може да бъде разбрано само ако вникнем поне малко в тайнственото господство на окултните основи в душите на народите.
Когато мечът на каролингите утвърждава от Запад на Изток – защото не Папската църква е тази, която го прави, а мечът на каролингите – вероизповеданието, че Духът изхожда от Отца и Сина, в европейската култура се залага основата на това, което днес отново виждаме да пулсира възходящо в мощни и разтърсващи бурни вълнения.
Така едно вглъбяване в тази драма би могло да хвърли лъч светлина върху събитията от настоящето.
към текста >>
48.
1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Католическата
Църква
например държеше Коперник в т.нар.
Нека да разгледаме епохата на Коперник*5, в която възникнаха естествените науки на новото време. На пръв поглед би могло да изглежда така, сякаш естествените науки и всичко онова, което се прояви в западноевропейския духовен живот след Коперник, действува срещу християнството. Външните факти като че ли потвърждават това.
Католическата Църква например държеше Коперник в т.нар.
„индекс" чак до 20-те годи ни на 19 век и го разглеждаше като свой враг. Но това не пречеше на Коперник да бъде председател на епархиален съвет, т.е. каноник. И макар че Католическата Църква изгори Джордано Бруно*6 на кладата, това не му попречи той да умре като един доминиканец. И двамата стигнаха до своите идеи, изхождайки тъкмо от християнството. Те разработиха своите идеи, опирайки се на християнския импулс.
към текста >>
И макар че Католическата
Църква
изгори Джордано Бруно*6 на кладата, това не му попречи той да умре като един доминиканец.
На пръв поглед би могло да изглежда така, сякаш естествените науки и всичко онова, което се прояви в западноевропейския духовен живот след Коперник, действува срещу християнството. Външните факти като че ли потвърждават това. Католическата Църква например държеше Коперник в т.нар. „индекс" чак до 20-те годи ни на 19 век и го разглеждаше като свой враг. Но това не пречеше на Коперник да бъде председател на епархиален съвет, т.е. каноник.
И макар че Католическата Църква изгори Джордано Бруно*6 на кладата, това не му попречи той да умре като един доминиканец.
И двамата стигнаха до своите идеи, изхождайки тъкмо от християнството. Те разработиха своите идеи, опирайки се на християнския импулс. И зле разбира нещата онзи, който опирайки се на Църквата би искал да вярва, че тези идеи не са плодове на християнството. Да, самата Църква не успя да разпознае плодовете на християнството, и тя трябваше да изчака 19 век, за да от мени забраната, тегнеща върху Коперник. Но който умее да вижда по-дълбоко в нещата, ще признае, че големите постижения на европейските народи, включително и до наши дни, са резултат от християнството и чрез християнството погледът на хората се насочи от Земята към Небето, какъвто беше случаят и със законите на Коперник и Джордано Бруно.
към текста >>
Да, самата
Църква
не успя да разпознае плодовете на християнството, и тя трябваше да изчака 19 век, за да от мени забраната, тегнеща върху Коперник.
Но това не пречеше на Коперник да бъде председател на епархиален съвет, т.е. каноник. И макар че Католическата Църква изгори Джордано Бруно*6 на кладата, това не му попречи той да умре като един доминиканец. И двамата стигнаха до своите идеи, изхождайки тъкмо от християнството. Те разработиха своите идеи, опирайки се на християнския импулс. И зле разбира нещата онзи, който опирайки се на Църквата би искал да вярва, че тези идеи не са плодове на християнството.
Да, самата Църква не успя да разпознае плодовете на християнството, и тя трябваше да изчака 19 век, за да от мени забраната, тегнеща върху Коперник.
Но който умее да вижда по-дълбоко в нещата, ще признае, че големите постижения на европейските народи, включително и до наши дни, са резултат от християнството и чрез християнството погледът на хората се насочи от Земята към Небето, какъвто беше случаят и със законите на Коперник и Джордано Бруно. Те станаха възможни само в условията на християнската култура и само благодарение на християнския импулс.
към текста >>
49.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
много отношения култът на Католическата
църква
е само едно продължение на древния култ на Митра.
На определени места този култ беше близък до Култа на Атис, но по същество, както казах, представляваше култ на Митра; в многобройните храмове се принасяха жертви на Митра и на Атис. Това беше, така да се каже, едно старо езичество, но в известен смисъл облъхнато от обредите и церемониите, характерни за култа на Митра и на Атис. Този култ засегна също и Италианския полуостров: не случайно църквата Свети Петър в Рим се издига на същото място, където някога е имало храм на Митра. Да, налага се да кажем нещо, което за много католици ще изглежда като истинско богохулство: В своята външна форма и във всичко, произтичащо от нея, церемониалната служба в църквата Свети Петър просто не се различава от култа на Атис! И в.
много отношения култът на Католическата църква е само едно продължение на древния култ на Митра.
към текста >>
50.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
И отново не знаех, какво можех да направя с това, когато веднъж в римската
църква
св.Петър изпаднах под впечатлението на онова творение на Микеланджело, което се намира веднага от дясната страна: майката с Исуса, така млада изглеждащата майка с вече мъртвия Исус в своята пола.
Аз забелязах също, колко дълбоко значение има едно такова място като това в Евангелието на Марка, в 4 глава, стихове 11 и 12, 33 и 34, където се казва, че Господ /Христос/ даваше много неща в притчи и едвам след това тълкуваше притчите. В окултното изследвание ние сме ръководени именно по отношение на това, до което ни довежда Кармата, напълно тихо и постепенно; и ние не знаем, кога пред нас застава нещо, което да има връзка с някой въпрос, което да бъде направено в собствената душа от един такъв въпрос под влиянието на силите идващи от духовния свят. Често пъти ние не знаем, че нещо, което получаваме от дълбочините на духовния свят, е свързано с някой проблем, който следим години наред. Така аз не знаех, какво мога да направя с това, когато веднъж запитах Духа на норвежкия народ, северния Дух на народа относно Парсифала и той ми каза: Научи се да разбираш думите, които се разляха чрез моята сила в норвежката легенда на Граала: "Ганганда грайда" кръжащото освежение нещо подобно! Аз не знаех какво можех да направя с този отговор.
И отново не знаех, какво можех да направя с това, когато веднъж в римската църква св.Петър изпаднах под впечатлението на онова творение на Микеланджело, което се намира веднага от дясната страна: майката с Исуса, така млада изглеждащата майка с вече мъртвия Исус в своята пола.
И под въздействието това е едно такова ръководство под въздействието, което гледането на тази картина упражни върху мене, дойде не като едно видение, а като една истинска имагинация от духовния свят образът, който е записан в Акашовата Летопис и който ни показва, как Парсифал, след като първия път напуска замъка на Граала, където не беше запитал за тайните, които царуват там, намира в гората една млада жена, която държи в полата си своя годеник и го оплаква. Обаче аз не знаех, че образът, дали той изобразява майката или годеницата, чийто годеник е умрял /често пъти Христос е наричан годеникът/, не знаех, че този образ има някакво значение и че връзката, която се установи без моето съдействие, има някакво значение. Бих могъл да Ви изброя още някои такива предзнаменования, които се получиха за мене при търсене отговора на въпроса: Къде се намира името Парсифал записано върху свещения Граал? Защото то трябва да се намира там, това ни разказва и самата легенда. Сега е нужно да си представим най-важните черти на легендата за Парсифал.
към текста >>
51.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Тогава те биха отвърнали: Ето, това са хора, които отричат Христос; те не принадлежат към нас; ние оставаме при нашата общност, при нашата
църква
, която търси Христос по пътя на опиянението!
Много често нашите приятели вярват, че когато се застъпваме за Христос, когато не отричаме Христос и Мистерията на Голгота, ние бихме могли да спечелим приятелството на този свещеник. Този начин на мислене е крайно погрешен. Не възможно е да спечелим такива хора, като ги убеждаваме: ние съвсем не отричаме това, което вие сте длъжни да утвърждавате. Подобен ход на събитията е напълно изключен! Ние бихме могли да се разберем с тези хора, ако например сме в състояние да заявим: Ние отричаме Христос!
Тогава те биха отвърнали: Ето, това са хора, които отричат Христос; те не принадлежат към нас; ние оставаме при нашата общност, при нашата църква, която търси Христос по пътя на опиянението!
Разбира се, те не казват това, но го вършат. Когато обаче се появят такива личности, които наред с тях утвърждават Христос, които смятат, че могат да кажат нещо положително за Христос, тогава те поемат по свой собствен път и са убедени, че откри ват други пътища Към Христос; и в този случай те се превръщат в още по-силни врагове на Духовната наука, отколкото ако биха отричали Христос. Защото да се застъпват за Христос това те смятат за своя привилегия и точно тази е според тях грешката, че другите се застъпват за Христос по други пътища. Следователно Вие ще превърнете някои теолози във врагове на нашата Духовна наука, като им кажете: Да, ние приемаме Христос, ние се застъпваме за Христос. И Вие ще ги разгневите много по-малко, ако им кажете право в очите (естествено, Вие не бихте могли да сторите това!): Ние отричаме Христос!
към текста >>
52.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
В известно отношение Томас Мор бил верен син на католическата
църква
; и макар че от страна на Хенри VIII, чийто лорд-канцлер вече бил станал, щял да се сдобие с всички почести, стига да отстъпел пред исканията му, Мор все пак не бил склонен да се присъедини към друга вяра само защото Хенри VIII просто желаел да има друга жена.
В известно отношение Томас Мор бил верен син на католическата църква; и макар че от страна на Хенри VIII, чийто лорд-канцлер вече бил станал, щял да се сдобие с всички почести, стига да отстъпел пред исканията му, Мор все пак не бил склонен да се присъедини към друга вяра само защото Хенри VIII просто желаел да има друга жена.
Затова той бил не само свален, но и осъден на смърт и документацията от процеса, чрез който го осъдили на смърт, е извънредно интересна и много показателна за тогавашното време. Съдебната присъда, с която Томас Мор бил осъден на смърт, има удивително звучене.
към текста >>
Уместно би било да се повдигне въпросът: Нищо друго ли не е сторил Томас Мор, освен дето не положил клетва за признаване на върховенството, сиреч не признал, че английската
църква
трябва да бъде независима от папата и да се подчинява на разпорежданията на Хенри VIII?
Не забравяйте, че това събитие се разиграва в началото на Петия следатлантски период. Томас Мор е роден през втората половина на XV век и умира през първата на XVI век.
Уместно би било да се повдигне въпросът: Нищо друго ли не е сторил Томас Мор, освен дето не положил клетва за признаване на върховенството, сиреч не признал, че английската църква трябва да бъде независима от папата и да се подчинява на разпорежданията на Хенри VIII?
Дали пък не е сторил и нещо друго?
към текста >>
53.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
Шест лекции за тайните науки, теософията и католическата
църква
.
Тя е почти идентична с днешната карта на Европа: Австрия е изчезнала като монархия и е отстъпила място на една република от обединени народи. Бохемия е самостоятелна държава приблизително във вида на Чехословакия, Германия е вкарана в днешните си тесни граници и се е разпаднала на републикански държавици. Върху площта на Русия е написана думата desert (пустош), държави за социалистически експерименти." Срв. също С. О. Harrison, "Das transzendentale Weltenall" (Трансценденталната вселена).
Шест лекции за тайните науки, теософията и католическата църква.
Втора лекция (Лондон, 1894; второ издание 1896; превод на немски от граф фон Лайнинген-Билигхайм, 1897). Преиздадена по време на световната война в Теософската издателска къща Лайпциг: "Една могъща империя, която с деспотично управление споява известен брой регионални общности Русия. Остатъците от едно кралство Полша, чиято единствена свързваща сила се крие в религията й и която при все това накрая пак ще бъде включена в руската империя. Редица народности, потискани от чуждоземни турци, са отхвърлили игото и изкуствено са утвърдени в малки държави, чиято независимост ще изтрае най-много до следващата европейска война... Руската империя трябва да загине, за да може руският народ да оцелее, а осъществяването на мечтите на панславистите ще възвести, че шестата арийска подраса е повела свой собствен интелектуален живот."
към текста >>
54.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Той произнася изумителните думи: "Общите морални убеждения на всички хора – това днес е обединяващата всички нас
църква
.
Като антропософи ние знаем: в немския дух почива Азът на Европа. Това е обективен окултен факт. Искам да назова името на един човек, не теософ, но живял в духа на германския народ, – за да охарактеризирам, до какво е довело осъзнаването му на Аза. Знам, че така мисли не само той. Това е Херман Грим /бележка11/, който в духовен смисъл сякаш носеше в себе си духа на Гьоте.
Той произнася изумителните думи: "Общите морални убеждения на всички хора – това днес е обединяващата всички нас църква.
С по-голяма от когато и да било страст, днес ние търсим зрим израз на тази общност. Всички действително сериозни стремежи на масите са насочени към тази единствена цел. Националните различия са изгубили тук своето значение. Ние чувстваме, че в етичния мироглед няма национални разлики. Всички ние сме готови да се пожертваме за своята родина; но ние сме далеч от това, за тази цел да искаме война.
към текста >>
55.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И днес религиозните обреди на руската
църква
все още са пропити с древноизточното.
Ние често сме обръщали внимание на това, какво място заема руският народ в развитието на петата следатлантска култура и аз не искам да се връщам към този въпрос, вече осветен и във вашия клон /виж втора и трета лекции от това издание/, и в някои цикли /бележка 43/. Още повече бих искал да ви обърна внимание на характерните, коренни черти на руския народ, които по съвсем особен начин включват руския народ в развитието на петата, а също и на шестата културна епоха. Първата особеност на руския народ, това е съвсем далеч отиващата способност на душата за възприемане на всичко духовно, проявяващо се срещу тази душа, особената способност на душата към приспособяване. Руският човек в своята душа е по-малко активен /продуктивен/, по-малко творчески, отколкото човекът от Средна или Западна Европа; в известна степен той е предназначен към това, да възприема и интензивно да преживява възприетото, но да не го преработва самостоятелно от своята същност. Така руските хора са възприели религията на Византия и са я оставили /запазили/ във вида, както тя е била възприета.
И днес религиозните обреди на руската църква все още са пропити с древноизточното.
Чрез формите на руската църква, бих казал, и днес може да се види и възприеме святото древноизточно. Сравнете го с това, което е станало на Запад, където в многообразното развитие на догми и обреди, в непрестанното преобразуване и видоизменение на възприетото, се е развивал католицизмът, протестантството и прочие. Тази способност на душата към приспособяване, към възприемане, е много важна особеност на руския народ.
към текста >>
Чрез формите на руската
църква
, бих казал, и днес може да се види и възприеме святото древноизточно.
Още повече бих искал да ви обърна внимание на характерните, коренни черти на руския народ, които по съвсем особен начин включват руския народ в развитието на петата, а също и на шестата културна епоха. Първата особеност на руския народ, това е съвсем далеч отиващата способност на душата за възприемане на всичко духовно, проявяващо се срещу тази душа, особената способност на душата към приспособяване. Руският човек в своята душа е по-малко активен /продуктивен/, по-малко творчески, отколкото човекът от Средна или Западна Европа; в известна степен той е предназначен към това, да възприема и интензивно да преживява възприетото, но да не го преработва самостоятелно от своята същност. Така руските хора са възприели религията на Византия и са я оставили /запазили/ във вида, както тя е била възприета. И днес религиозните обреди на руската църква все още са пропити с древноизточното.
Чрез формите на руската църква, бих казал, и днес може да се види и възприеме святото древноизточно.
Сравнете го с това, което е станало на Запад, където в многообразното развитие на догми и обреди, в непрестанното преобразуване и видоизменение на възприетото, се е развивал католицизмът, протестантството и прочие. Тази способност на душата към приспособяване, към възприемане, е много важна особеност на руския народ.
към текста >>
56.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Отговорете ми, всички ли хора ходят на
църква
?
В нашия случай тази реалност е много близо. Тя е в отговор на въпроса: всички ли хора, към които мислите да се обърнете – защото Вие смятате, че се обръщате към всички хора – идват при Вас днес още в църквите? Отговорът на този въпрос е фактът, действителността. Вие мислите, че говорите към всички хора, че това, което казвате, е предназначено за всички хора. Но това е само Вашето мнение, а фактите говорят друго.
Отговорете ми, всички ли хора ходят на църква?
– Можете да отговорите само, че значителна част от хората именно не ходят на църква. Това опровергава Вашето мнение, че Вие говорите към всички хора, защото Вие не говорите на тези, които не ходят на църква. И сред тях значителен брой са тези, към които се обръщам аз, и които също имат право да намерят свой, съвременен път към Христос.
към текста >>
– Можете да отговорите само, че значителна част от хората именно не ходят на
църква
.
Тя е в отговор на въпроса: всички ли хора, към които мислите да се обърнете – защото Вие смятате, че се обръщате към всички хора – идват при Вас днес още в църквите? Отговорът на този въпрос е фактът, действителността. Вие мислите, че говорите към всички хора, че това, което казвате, е предназначено за всички хора. Но това е само Вашето мнение, а фактите говорят друго. Отговорете ми, всички ли хора ходят на църква?
– Можете да отговорите само, че значителна част от хората именно не ходят на църква.
Това опровергава Вашето мнение, че Вие говорите към всички хора, защото Вие не говорите на тези, които не ходят на църква. И сред тях значителен брой са тези, към които се обръщам аз, и които също имат право да намерят свой, съвременен път към Христос.
към текста >>
Това опровергава Вашето мнение, че Вие говорите към всички хора, защото Вие не говорите на тези, които не ходят на
църква
.
Отговорът на този въпрос е фактът, действителността. Вие мислите, че говорите към всички хора, че това, което казвате, е предназначено за всички хора. Но това е само Вашето мнение, а фактите говорят друго. Отговорете ми, всички ли хора ходят на църква? – Можете да отговорите само, че значителна част от хората именно не ходят на църква.
Това опровергава Вашето мнение, че Вие говорите към всички хора, защото Вие не говорите на тези, които не ходят на църква.
И сред тях значителен брой са тези, към които се обръщам аз, и които също имат право да намерят свой, съвременен път към Христос.
към текста >>
57.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Морис Баре търсил дълго и след дълги търсения се отдал на обикновения католицизъм, на католическата
църква
– както и мнозина други от "Млада Франция".
Това го казва професор по философия, университетски професор. Затова не е чудно, че по-задълбочените натури все пак търсят някакъв път в духовния свят и, тъй като от импулсите на материалистическата съвременност не могат да пробият към него, те се обръщат към това, което най-близо е под ръка. Виждаме това с безбройни примери от съвременността. Един такъв пример е Морис Баре /1862-1923 г./, французин, който сега, по време на войната, получи известна популярност сред неистовите германофоби. Преди войната беше известен като водач на тази "Млада Франция", която прилагаше всички сили, за да намери пътища към духовното.
Морис Баре търсил дълго и след дълги търсения се отдал на обикновения католицизъм, на католическата църква – както и мнозина други от "Млада Франция".
Това е само един пример за характерното явление от нашето време, за търсене на духовното, завършващ с преминаване в католицизма.
към текста >>
Какво довежда в католическата
църква
?
Какво довежда в католическата църква?
Тъй като, по негово мнение, тя е разбрала необходимостта от принасянето в жертва на великодушния мироглед на Спасителя на обикновените, прагматични потребности на съвременното общество, тоест, добре е приспособила християнството към потребностите на тези, които търсят в християнството това, което съответства на разбирането на християнина – еснаф. Ако се няма предвид, че такъв мироглед в известна степен е предизвикан от необходимостта, това биха го нарекли най-малкото фриволно, цинично и фриволно. Но, че именно дълбоките души стигат до такъв възглед, това трябва да се вижда, и това е необходимо да се разбере. Къде е причината? Къде е причината за това, че на съвременния човек му е толкова трудно да намери път към духовния свят?
към текста >>
58.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
За по-късно починалите особено добри са обредите в протестантската
църква
, когато повече се навлиза в личностното на умрелия.
В това младият починал, който остава с нас, се чувства добре. За починалия възрастен е особено добре, ако се навлезе в неговото индивидуално, ако насочените към него мисли са построени върху неговата личност, отразяват и засягат лично него. За младия починал е особено добре, ако помена е построен по-култово, като общо установен култ, имащ символично значение. За младия починал особено съзвучен е католическият помен, който в повечето страни е по-малко индивидуализиран, или съвсем не засяга индивидуални отношения, а представлява всеобщо, общоприложимо символично поменаване на покойниците. За рано заминалите си души, които остават с нас, е най-добре да се прилагат обреди, които съотнесени към починалия, са еднакво подходящи за всички, с общозначими мирови символи и общозначими мирови чувства.
За по-късно починалите особено добри са обредите в протестантската църква, когато повече се навлиза в личностното на умрелия.
И в индивидуалното поменуване, насочено към такъв починал, най-добре е да се навлезе в това, което е свързано с неговата личност, да е насочено не към всеки починал, а именно към него.
към текста >>
59.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И даже този, който черпи своите мисли само от неделния вестник, черпи от него това, което гаси вярата в него, действителната, истинска вяра, която той днес лицемерно носи в своята
църква
; даже днес той е заразен от естествознанието, което в наши дни може да предложи само мъртвото, макар това мъртво да може да бъде разгледано по най-духовен начин.
Не изпускайте от внимание и голямото социално значение на това, което се каза! Не мислете, че то се отнася само до тясната сфера на естествознанието. Това не е вярно. Естествознанието въздейства върху цялото съвременно образование, върху цялото съвременно човешко развитие. Тези естественонаучни понятия се разпространяват чак до неделния вестник.
И даже този, който черпи своите мисли само от неделния вестник, черпи от него това, което гаси вярата в него, действителната, истинска вяра, която той днес лицемерно носи в своята църква; даже днес той е заразен от естествознанието, което в наши дни може да предложи само мъртвото, макар това мъртво да може да бъде разгледано по най-духовен начин.
Тези неща трябва ясно да се доведат до съзнанието.
към текста >>
60.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Постепенно се налага - и най-същественото за това прави римокатолическата
църква
чрез своите едикти - да се забрави връзката с Америка и едва след като започва петата следатлантска културна епоха, Америка отново е открита по физическо-сетивен начин.
В Америка се е познавала областта, където се излъчват особено магнитни сили, чрез които хората влизат в отношения с двойника. Защото най-силните въздействия, свързани с този двойник, произлизат от онези области на Земята, където е американският континент и през по-старите столетия се е отивало в Америка с норвежките кораби и са се изучавали болестите там. Пътниците от Европа са изучавали предизвиканите в известна степен от влиянията на земния магнетизъм болести в Америка. И тайнственият произход на по-старата европейска медицина трябва да се търси там. Там може да се наблюдава протичането на болестите, което не е възможно да се наблюдава в Европа, където хората са по-чувствителни срещу влиянието на двойника.
Постепенно се налага - и най-същественото за това прави римокатолическата църква чрез своите едикти - да се забрави връзката с Америка и едва след като започва петата следатлантска културна епоха, Америка отново е открита по физическо-сетивен начин.
Но това е повторно откриване, което е така значително затова, защото силите, взели участие в потулването, действително успели да премахнат от всички документи сведенията за старите отношения на Европа с Америка. А там, където са останали някои сведения, те не се разпознават, понеже не се знае, че нещата се отнасят за връзките в старите времена между Европа и Америка. Те са били предимно посещения.
към текста >>
61.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
католическата
църква
признава неговото съдържание.
Посвещава го на папа Павел III. Негов приятел, следящ отпечатването, го представя в предговора като чисто хипотетичен научен метод на пресмятане. Така се промъква през цензурата, докато при третото му издание през 1616/17 г. бива забранен. Едва през 1822 г.
католическата църква признава неговото съдържание.
Сравни «Духовното ръководство на човека и човечеството. Духовнонаучни резултати от изследването на човешкото развитие» (1911 г.), Събр. съч. 15, стр. 81 - 88.
към текста >>
62.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Тогава няма да е възможна никаква религиозна принуда, няма да има и нужда от религиозна принуда, защото срещата на човека с всеки друг човек поначало ще представлява религиозно действие, едно тайнство и никому няма да бъде потребно да поддържа религиозния живот чрез каквато и да е
църква
с нейните външни проявления на физическия план.
Тогава няма да е възможна никаква религиозна принуда, няма да има и нужда от религиозна принуда, защото срещата на човека с всеки друг човек поначало ще представлява религиозно действие, едно тайнство и никому няма да бъде потребно да поддържа религиозния живот чрез каквато и да е църква с нейните външни проявления на физическия план.
Ако църквата правилно разбира самата себе си, тя може да има само една цел: да направи себе си излишна на физическия план, след като целият живот бъде превърнат в израз на свръхсетивния свят.
към текста >>
63.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Католическата
църква
, която се е намирала много силно под въздействието на остатъка от импулса на Академията на Гондишапур, на Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година догматично определя, че няма да се вярва в духа, понеже тя не иска да разясни Мистерията на Голгота, а да разпростре мрак върху нея.
Католическата църква, която се е намирала много силно под въздействието на остатъка от импулса на Академията на Гондишапур, на Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година догматично определя, че няма да се вярва в духа, понеже тя не иска да разясни Мистерията на Голгота, а да разпростре мрак върху нея.
Духът е премахнат от католическата църква през 869 година. Догмата, приета тогава, гласи, че няма да се вярва в духа, а само в тялото и душата, и че душата има нещо сходно с духа. Но че човекът наистина се състои от тяло, душа и дух, това е отречено от католическата църква. Това отричане в католическата църква се извършва директно под влиянието на импулса от Гондишапур. Историята наистина доста се различава от начина, по който я представят от една или друга страна за домашна употреба на хората, които някой иска да управлява.
към текста >>
Духът е премахнат от католическата
църква
през 869 година.
Католическата църква, която се е намирала много силно под въздействието на остатъка от импулса на Академията на Гондишапур, на Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година догматично определя, че няма да се вярва в духа, понеже тя не иска да разясни Мистерията на Голгота, а да разпростре мрак върху нея.
Духът е премахнат от католическата църква през 869 година.
Догмата, приета тогава, гласи, че няма да се вярва в духа, а само в тялото и душата, и че душата има нещо сходно с духа. Но че човекът наистина се състои от тяло, душа и дух, това е отречено от католическата църква. Това отричане в католическата църква се извършва директно под влиянието на импулса от Гондишапур. Историята наистина доста се различава от начина, по който я представят от една или друга страна за домашна употреба на хората, които някой иска да управлява.
към текста >>
Но че човекът наистина се състои от тяло, душа и дух, това е отречено от католическата
църква
.
Католическата църква, която се е намирала много силно под въздействието на остатъка от импулса на Академията на Гондишапур, на Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година догматично определя, че няма да се вярва в духа, понеже тя не иска да разясни Мистерията на Голгота, а да разпростре мрак върху нея. Духът е премахнат от католическата църква през 869 година. Догмата, приета тогава, гласи, че няма да се вярва в духа, а само в тялото и душата, и че душата има нещо сходно с духа.
Но че човекът наистина се състои от тяло, душа и дух, това е отречено от католическата църква.
Това отричане в католическата църква се извършва директно под влиянието на импулса от Гондишапур. Историята наистина доста се различава от начина, по който я представят от една или друга страна за домашна употреба на хората, които някой иска да управлява.
към текста >>
Това отричане в католическата
църква
се извършва директно под влиянието на импулса от Гондишапур.
Католическата църква, която се е намирала много силно под въздействието на остатъка от импулса на Академията на Гондишапур, на Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година догматично определя, че няма да се вярва в духа, понеже тя не иска да разясни Мистерията на Голгота, а да разпростре мрак върху нея. Духът е премахнат от католическата църква през 869 година. Догмата, приета тогава, гласи, че няма да се вярва в духа, а само в тялото и душата, и че душата има нещо сходно с духа. Но че човекът наистина се състои от тяло, душа и дух, това е отречено от католическата църква.
Това отричане в католическата църква се извършва директно под влиянието на импулса от Гондишапур.
Историята наистина доста се различава от начина, по който я представят от една или друга страна за домашна употреба на хората, които някой иска да управлява.
към текста >>
64.
Бележки към текста
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Синод на Българската
църква
от 2011 г.).
41. Старият завет да забранява на хората да общуват с мъртвите: В Пета книга Моисеева, глава 18, стих 10-12 се казва: „не бива да се намира у тебе (такъв) ... който пита мъртви; защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа” (преводът е по Изданието на Св.
Синод на Българската църква от 2011 г.).
Сравни също Първа книга Царства, 28 глава (Самуил и магьосницата от Аендор).
към текста >>
90. от 9 век...: През 9 век започва отделянето на Източната
църква
(Византия) от Рим.
90. от 9 век...: През 9 век започва отделянето на Източната църква (Византия) от Рим.
към текста >>
65.
Съдържание
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Огюст Конт: католическата
църква
без християнство; Шелинг: християнство без
църква
.
Два мирогледни потока: идеализъм и материализъм; необходимост от изглаждане на различията между тях или израждането им в дуализъм и фатализъм; представителните им личности в историята: Августин и Декарт. Луната и Слънцето.
Огюст Конт: католическата църква без християнство; Шелинг: християнство без църква.
към текста >>
Католическата
църква
и масоните.
Ариманическото и луциферическото в човека. От въздействието на материалистични и абстрактно-идеалистични представи, човешката природа става все по-несъзнателна. Духовната наука като мост между природния и духовния ред. Силата на формата на мъртвите човешки тела спира тенденцията на Земята към кристализация. Законът за полярността в природата: при човека и при духовете.
Католическата църква и масоните.
към текста >>
Рим във времената на Август и католическата
църква
.
333 година.
Рим във времената на Август и католическата църква.
Стремежът към сакраментализъм и новото познание за Христос.
към текста >>
66.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Той много се е занимавал с основаването на
църква
, позитивистка
църква
.
Забележително е да се види, до какви неща, собствено, е стигнал Огюст Конт – искам днес да отбележа само някои характерни черти.
Той много се е занимавал с основаването на църква, позитивистка църква.
И тази позитивистка църква, – ако извлечете от нея отделни неща, тутакси ще разберете нейния дух, – трябва да се въведе определен вид календар. Голям брой дати в годината трябва да бъдат посветени, например, на паметта на такива хора, като Нютон или Галилей, носители на позитивистката наука; в дните от годината, посветени на паметта на тези хора, те следва да се почитат. Други дни трябва да се използват да се хулят такива хора, като Юлиан Апостат или Наполеон. И това трябва да се регулира. Но изобщо целият живот трябва в широк план да се управлява в съответствие с основните постановки на позитивистичната наука.
към текста >>
И тази позитивистка
църква
, – ако извлечете от нея отделни неща, тутакси ще разберете нейния дух, – трябва да се въведе определен вид календар.
Забележително е да се види, до какви неща, собствено, е стигнал Огюст Конт – искам днес да отбележа само някои характерни черти. Той много се е занимавал с основаването на църква, позитивистка църква.
И тази позитивистка църква, – ако извлечете от нея отделни неща, тутакси ще разберете нейния дух, – трябва да се въведе определен вид календар.
Голям брой дати в годината трябва да бъдат посветени, например, на паметта на такива хора, като Нютон или Галилей, носители на позитивистката наука; в дните от годината, посветени на паметта на тези хора, те следва да се почитат. Други дни трябва да се използват да се хулят такива хора, като Юлиан Апостат или Наполеон. И това трябва да се регулира. Но изобщо целият живот трябва в широк план да се управлява в съответствие с основните постановки на позитивистичната наука.
към текста >>
Ако се разгледа образът на позитивистката
църква
, който е нахвърлил Огюст Конт, в действителност ще получим следното впечатление: структурата на тази
църква
точно съответства на структурата на католическата
църква
, само че на позитивистката
църква
на Огюст Конт и липсва Христос.
Който познава днешния живот, знае, че малцина от човечеството, разбира се, могат сериозно да се вдъхновят от тези идеали на Огюст Конт. Но това е само от малодушие; защото в действителност хората мислят горе-долу така, както е мислил Огюст Конт.
Ако се разгледа образът на позитивистката църква, който е нахвърлил Огюст Конт, в действителност ще получим следното впечатление: структурата на тази църква точно съответства на структурата на католическата църква, само че на позитивистката църква на Огюст Конт и липсва Христос.
И това е най-забележителното. Това е, което трябва да бъде поставено пред душата като най-характерно: Огюст Конт се опитва да създаде католическа църква без християнство. Той е стигнал до това, доколкото е прие в своята душа тези три степени: демонологичната, метафизичната и позитивистката. Може да се каже: цялата обвивка на християнството, както се е проявила в историята, той я разглежда като нещо положително; но самия Христос той иска да го отстрани от тази църква. И, по принцип, това е най-същественото, до което е стигнал Огюст Конт: католическа църква без Христос.
към текста >>
Това е, което трябва да бъде поставено пред душата като най-характерно: Огюст Конт се опитва да създаде католическа
църква
без християнство.
Който познава днешния живот, знае, че малцина от човечеството, разбира се, могат сериозно да се вдъхновят от тези идеали на Огюст Конт. Но това е само от малодушие; защото в действителност хората мислят горе-долу така, както е мислил Огюст Конт. Ако се разгледа образът на позитивистката църква, който е нахвърлил Огюст Конт, в действителност ще получим следното впечатление: структурата на тази църква точно съответства на структурата на католическата църква, само че на позитивистката църква на Огюст Конт и липсва Христос. И това е най-забележителното.
Това е, което трябва да бъде поставено пред душата като най-характерно: Огюст Конт се опитва да създаде католическа църква без християнство.
Той е стигнал до това, доколкото е прие в своята душа тези три степени: демонологичната, метафизичната и позитивистката. Може да се каже: цялата обвивка на християнството, както се е проявила в историята, той я разглежда като нещо положително; но самия Христос той иска да го отстрани от тази църква. И, по принцип, това е най-същественото, до което е стигнал Огюст Конт: католическа църква без Христос.
към текста >>
Може да се каже: цялата обвивка на християнството, както се е проявила в историята, той я разглежда като нещо положително; но самия Христос той иска да го отстрани от тази
църква
.
Но това е само от малодушие; защото в действителност хората мислят горе-долу така, както е мислил Огюст Конт. Ако се разгледа образът на позитивистката църква, който е нахвърлил Огюст Конт, в действителност ще получим следното впечатление: структурата на тази църква точно съответства на структурата на католическата църква, само че на позитивистката църква на Огюст Конт и липсва Христос. И това е най-забележителното. Това е, което трябва да бъде поставено пред душата като най-характерно: Огюст Конт се опитва да създаде католическа църква без християнство. Той е стигнал до това, доколкото е прие в своята душа тези три степени: демонологичната, метафизичната и позитивистката.
Може да се каже: цялата обвивка на християнството, както се е проявила в историята, той я разглежда като нещо положително; но самия Христос той иска да го отстрани от тази църква.
И, по принцип, това е най-същественото, до което е стигнал Огюст Конт: католическа църква без Христос.
към текста >>
И, по принцип, това е най-същественото, до което е стигнал Огюст Конт: католическа
църква
без Христос.
Ако се разгледа образът на позитивистката църква, който е нахвърлил Огюст Конт, в действителност ще получим следното впечатление: структурата на тази църква точно съответства на структурата на католическата църква, само че на позитивистката църква на Огюст Конт и липсва Христос. И това е най-забележителното. Това е, което трябва да бъде поставено пред душата като най-характерно: Огюст Конт се опитва да създаде католическа църква без християнство. Той е стигнал до това, доколкото е прие в своята душа тези три степени: демонологичната, метафизичната и позитивистката. Може да се каже: цялата обвивка на християнството, както се е проявила в историята, той я разглежда като нещо положително; но самия Христос той иска да го отстрани от тази църква.
И, по принцип, това е най-същественото, до което е стигнал Огюст Конт: католическа църква без Христос.
към текста >>
И това е доста забележително: можем да кажем, че Огюст Конт търси католицизъм, или по-добре е да се каже, католическа
църква
без християнство, а Шелинг, изхождайки от своя мироглед, търси християнство без
църква
.
Но това, към което особено се е стремил Шелинг в този последен период от своя живот, е достигане до ролята на Мистерията на Голгота в човешката история. Той особено се стремил към това. И стигнал до извода, че с помощта на понятията, които са на разположение на новата ученост, е невъзможно да се стигне до разбирането на живота, в който се е вляла Мистерията на Голгота, тоест невъзможно е да се разбере истинския човешки живот. Вследствие от това Шелинг стигнал, – и това е негов стремеж, на който особено бих искал да се спра, защото в следващите дни ще продължим да градим на този фундамент, – до възглед, който е напълно противоположен на съвременника му Огюст Конт.
И това е доста забележително: можем да кажем, че Огюст Конт търси католицизъм, или по-добре е да се каже, католическа църква без християнство, а Шелинг, изхождайки от своя мироглед, търси християнство без църква.
Шелинг се е опитвал в известно отношение да християнизира целия съвременен живот, така да го християнизира, че във всичко, което човек може да мисли, чувства и иска, да пулсира импулсът на Христос. Той не се е опитвал да намери някакъв особен църковен живот за християнството по образците, които вече са съществували в историческото развитие, макар внимателно да е наблюдавал тази живот. И така, ние имаме два крайни случая: концепцията на Конт за църква без Христос и концепцията на Шелинг за Христос без църква.
към текста >>
И така, ние имаме два крайни случая: концепцията на Конт за
църква
без Христос и концепцията на Шелинг за Христос без
църква
.
И стигнал до извода, че с помощта на понятията, които са на разположение на новата ученост, е невъзможно да се стигне до разбирането на живота, в който се е вляла Мистерията на Голгота, тоест невъзможно е да се разбере истинския човешки живот. Вследствие от това Шелинг стигнал, – и това е негов стремеж, на който особено бих искал да се спра, защото в следващите дни ще продължим да градим на този фундамент, – до възглед, който е напълно противоположен на съвременника му Огюст Конт. И това е доста забележително: можем да кажем, че Огюст Конт търси католицизъм, или по-добре е да се каже, католическа църква без християнство, а Шелинг, изхождайки от своя мироглед, търси християнство без църква. Шелинг се е опитвал в известно отношение да християнизира целия съвременен живот, така да го християнизира, че във всичко, което човек може да мисли, чувства и иска, да пулсира импулсът на Христос. Той не се е опитвал да намери някакъв особен църковен живот за християнството по образците, които вече са съществували в историческото развитие, макар внимателно да е наблюдавал тази живот.
И така, ние имаме два крайни случая: концепцията на Конт за църква без Христос и концепцията на Шелинг за Христос без църква.
към текста >>
, един от светците и отците на Римокатолическата
църква
.
[ii] Аврелий Августин или Августин Блажени – 354-430 г.
, един от светците и отците на Римокатолическата църква.
Основни произведения – „Изповеди“ и „Градът на Бога“
към текста >>
67.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Римокатолическата
църква
би била много доволна от човечеството, което би имало интелект само в тази степен, която днес израства от човешката природа.
По какъв начин става изглаждането? Но в нашия мислещ човек действа също това, което често съм наричал ариманически, космически разум. Ако имахме работа само с човешкото, без въздействието върху човека на Ариман, в настояще време работата с нашия интелект би стояла съвсем иначе.
Римокатолическата църква би била много доволна от човечеството, което би имало интелект само в тази степен, която днес израства от човешката природа.
Защото този интелект е дете по отношение на това, към което човек е предразположен в общия Космос, а нашата воля можем да я сравним със старец.
към текста >>
68.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Питам ви: когато използвате тези методи и днес във вашата
църква
всичко се поднася по такъв начин, че смятате, че всички хора ви разбират, – кажете, ходят ли всички хора във вашата
църква
, или има такива, които остават извън нея?
Тогава те казаха: да, относно съдържанието ние излагаме примерно същото, което изложихте вие. Но това, което ние говорим, го говорим така, че нас може да ни разбере всеки; вие се обръщате към ограничен кръг от хора, имащи определено образование, но това, което се поднася на хората, трябва да бъде разбираемо за всички. На това им отговорих: видите ли, това, за което си мислите и ви се струва разбираемо за всички хора, и какво аз мисля за него, не е важно. Работата не е в нашите теоретични възгледи върху това, което е понятно на хората, а в изучаването на истината. И вие сами можете да направите съответната проверка.
Питам ви: когато използвате тези методи и днес във вашата църква всичко се поднася по такъв начин, че смятате, че всички хора ви разбират, – кажете, ходят ли всички хора във вашата църква, или има такива, които остават извън нея?
Това, че някои остават извън нея, е доста по-важно, отколкото вашата представа за това, че вие говорите за всички хора. Защото това, че хората остават извън църквата ви е действителност. Когато си мислите, че говорите за всички хора, това е само ваше вярване. А за тези, които не ходят във вашата църква, за тях говоря аз, доколкото аз се придържам към мнението, че трябва да се съобразяваме с действителността, и че трябва да се говори, обръщайки се към тези, които не искат да ходят повече на църква, и все пак с пълно право търсят път в духовния свят. С този тривиален пример показах разликата между това, как следва да се мисли съобразно действителността, когато възгледът е продиктуван от действителността, и това, което на болшинството хора им се струва, че знаят, но то всъщност е измислено от тях и приспособено към техните желания.
към текста >>
А за тези, които не ходят във вашата
църква
, за тях говоря аз, доколкото аз се придържам към мнението, че трябва да се съобразяваме с действителността, и че трябва да се говори, обръщайки се към тези, които не искат да ходят повече на
църква
, и все пак с пълно право търсят път в духовния свят.
И вие сами можете да направите съответната проверка. Питам ви: когато използвате тези методи и днес във вашата църква всичко се поднася по такъв начин, че смятате, че всички хора ви разбират, – кажете, ходят ли всички хора във вашата църква, или има такива, които остават извън нея? Това, че някои остават извън нея, е доста по-важно, отколкото вашата представа за това, че вие говорите за всички хора. Защото това, че хората остават извън църквата ви е действителност. Когато си мислите, че говорите за всички хора, това е само ваше вярване.
А за тези, които не ходят във вашата църква, за тях говоря аз, доколкото аз се придържам към мнението, че трябва да се съобразяваме с действителността, и че трябва да се говори, обръщайки се към тези, които не искат да ходят повече на църква, и все пак с пълно право търсят път в духовния свят.
С този тривиален пример показах разликата между това, как следва да се мисли съобразно действителността, когато възгледът е продиктуван от действителността, и това, което на болшинството хора им се струва, че знаят, но то всъщност е измислено от тях и приспособено към техните желания. Изследователят на действителността трябва да бъде готов във всеки момент даже да се откаже от това, което смята за правилно, и ако го водят фактите, да стигне до друга насока на мислите, доколкото действителността не е така праволинейна, както биха желали хората.
към текста >>
69.
Шеста лекция, 15 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Вътре в католическата
църква
съществува нещо, което може да се сравни с действието на червената кърпа върху едно познато същество.
Вътре в католическата църква съществува нещо, което може да се сравни с действието на червената кърпа върху едно познато същество.
Ако някой католик, когото смятат за истински такъв, си наложи мирогледа, който представя света от гледна точка на еманацията (излъчването на цялото многообразие в света от съвършеното божествено начало – бел. на прев), този мироглед ще бъде осъден, – не толкова заради него самия, колкото заради паството, за което той говори и пише. Достатъчно е към мирогледа да се добави предикатът, че той е еманиращ! Тези, които се смятат за истински католици, противопоставят на еманационния мироглед друг мироглед, в основата на който стои представата за творението от Нищото, създаването на света от Нищото. И така, могат да се противопоставят – отново по дуалистичен начин – действащият като червена кърпа еманационен мироглед, на креационисткия мироглед, основаващ се на представата за творението от Нищото.
към текста >>
70.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Опитах се да обясня на йезуита, че той, първо, сам трябва да признае откровението от свръхсетивното в хода на Мистерията на Голгота и това, което после е станало, чрез инспирираните евангелисти, и че католическата
църква
, към която той принадлежи като йезуит, има предвид непрекъснатото развитие на спиритуалния живот чрез своите светии.
Веднъж в Рим при мен дойде един йезуит и ми се наложи да водя с него беседа на тази тема, макар да знаех, че това е безполезно и е само загуба на време, но имаше причини за това; тук също трябва да се гледа действителността, а не външно видимото.
Опитах се да обясня на йезуита, че той, първо, сам трябва да признае откровението от свръхсетивното в хода на Мистерията на Голгота и това, което после е станало, чрез инспирираните евангелисти, и че католическата църква, към която той принадлежи като йезуит, има предвид непрекъснатото развитие на спиритуалния живот чрез своите светии.
Както и трябваше да се очаква, той ми възрази, че всичко това е истина, но е в миналото и не трябва да се предоставя на произвола. Когато днес се иска приобщаване към духовния живот, това са машинации на дявола; трябва да се изучава Мистерията на Голгота, Евангелията, житията на светиите, но не бива, ако не искаш да попаднеш под властта на демоничните сили, да се стремиш някак да влезеш в непосредствени отношения с духовния свят. От самосебе си се разбира, какво може да бъде казано от тази страна и мога да ви дам много примери за това.
към текста >>
Например, католическата
църква
ужасно се плаши от и за нас несимпатичния спиритизъм, защото тя живее в страх, че чрез някой медиум ще получим от духовния свят нещо, с което църквата няма да може да се съгласи, доколкото тя просто иска да си остане в своите стари традиции.
От една страна, тук има място ожесточената борба срещу вливането на все нови и нови духовни истини.
Например, католическата църква ужасно се плаши от и за нас несимпатичния спиритизъм, защото тя живее в страх, че чрез някой медиум ще получим от духовния свят нещо, с което църквата няма да може да се съгласи, доколкото тя просто иска да си остане в своите стари традиции.
И тя се бои от спиритизма, защото той има материалистическа основа, защото лесно – както се вярва в последните десетилетия – печели привърженици и защото по обиколен път може да внесе в света нещо от духовния свят, за властта над който претендира също и римокатолическата църква.
към текста >>
И тя се бои от спиритизма, защото той има материалистическа основа, защото лесно – както се вярва в последните десетилетия – печели привърженици и защото по обиколен път може да внесе в света нещо от духовния свят, за властта над който претендира също и римокатолическата
църква
.
От една страна, тук има място ожесточената борба срещу вливането на все нови и нови духовни истини. Например, католическата църква ужасно се плаши от и за нас несимпатичния спиритизъм, защото тя живее в страх, че чрез някой медиум ще получим от духовния свят нещо, с което църквата няма да може да се съгласи, доколкото тя просто иска да си остане в своите стари традиции.
И тя се бои от спиритизма, защото той има материалистическа основа, защото лесно – както се вярва в последните десетилетия – печели привърженици и защото по обиколен път може да внесе в света нещо от духовния свят, за властта над който претендира също и римокатолическата църква.
към текста >>
He мислете, че посветените от римокатолическата
църква
не знаят това!
Знаете, че в седемдесетте години, в 1879 г. се появи възможност за мощно, дълбоко влияние от страна на духовния свят. Често съм казвал[v], че духовната борба, която се разгърна в духовния свят, се вля в земния порядък, в михаелически порядък. От това време се създадоха особени условия, при които хората, ако искат това, могат да възприемат духовното.
He мислете, че посветените от римокатолическата църква не знаят това!
Естествено, че знаят, но те издигат стени по този път. И във връзка с факта, че започвайки от 1879 г. духовният живот особено се стимулира от духовния свят, римокатолическата църква предвидливо издигна догмата за непогрешимост на папата[vi], за да издигне чрез тази догма бент срещу възможното влияние на някакви нови духовни истини. От самосебе си се разбира, че ако по отношение на своя мироглед хората трябва да отработват в себе си само това, което се възвестява от катедрата в Рим в светлината на догмата за непогрешимост, по този начин се издига мощна преграда срещу влиянията на каквито и да е духовни истини, които изхождат от самия духовен свят. Това е един римски елемент, който в предишните времена е имал своята природна обосновка и тази природна обосновка от предишните времена, е довела до закостенялата традиция, която пречи на това, което като духовна субстанционалност би могло да се влее в душите на хората от духовните светове.
към текста >>
духовният живот особено се стимулира от духовния свят, римокатолическата
църква
предвидливо издигна догмата за непогрешимост на папата[vi], за да издигне чрез тази догма бент срещу възможното влияние на някакви нови духовни истини.
Често съм казвал[v], че духовната борба, която се разгърна в духовния свят, се вля в земния порядък, в михаелически порядък. От това време се създадоха особени условия, при които хората, ако искат това, могат да възприемат духовното. He мислете, че посветените от римокатолическата църква не знаят това! Естествено, че знаят, но те издигат стени по този път. И във връзка с факта, че започвайки от 1879 г.
духовният живот особено се стимулира от духовния свят, римокатолическата църква предвидливо издигна догмата за непогрешимост на папата[vi], за да издигне чрез тази догма бент срещу възможното влияние на някакви нови духовни истини.
От самосебе си се разбира, че ако по отношение на своя мироглед хората трябва да отработват в себе си само това, което се възвестява от катедрата в Рим в светлината на догмата за непогрешимост, по този начин се издига мощна преграда срещу влиянията на каквито и да е духовни истини, които изхождат от самия духовен свят. Това е един римски елемент, който в предишните времена е имал своята природна обосновка и тази природна обосновка от предишните времена, е довела до закостенялата традиция, която пречи на това, което като духовна субстанционалност би могло да се влее в душите на хората от духовните светове.
към текста >>
71.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Тоест хората, които изобщо има смисъл да разглеждаме, се придържат към естественонаучния начин на мислене; но това не им пречи понякога съвсем чинно да ходят на
църква
, да слушат проповедите, така че, както се казва, са религиозни, благочестиви хора.
С най-голяма гордост, с истинско високомерие се говори в новото време, в епохата на съзнателната душа, за епохата на естествената наука. Тези, които говорят така, в известен смисъл имат право, защото не само тези, които имат естественонаучно образование, живеят в тази естественонаучна епоха, а също и много образовани хора живеят в естественонаучния поток на времето; да се живее в естественонаучната епоха съвсем не означава да се мисли така, както ботаникът мисли за растенията, зоологът – за животните, антропологът – за човека, и работата не е в това, да се знае повече или по-малко антропологията, ботаниката и зоологията, а това значи така да се формират мислите ни за света, че те да са ориентирани в посока на естественонаучното мислене. И тази насока на естественонаучното мислене се следва от повечето хора, които днес имат макар и само училищно образование, т.е. съвсем не са неграмотни.
Тоест хората, които изобщо има смисъл да разглеждаме, се придържат към естественонаучния начин на мислене; но това не им пречи понякога съвсем чинно да ходят на църква, да слушат проповедите, така че, както се казва, са религиозни, благочестиви хора.
А сега се запитайте, доколко това религиозно благочестие днес още влияе върху общия човешки живот, даже ако тези хора смятат себе си за благочестиви или смятат, че трябва да станат такива? Религиозните усещания, които се развиват в едно или друго вероизповедание, влияят изключително малко върху мислите за света. Навсякъде във външния живот, в широките кръгове на днешното население, мисленето е ориентирано в естественонаучна насока. Религията днес за повечето хора, в по-голяма или по-малка степен е само придатък. Тоест вече може да се каже, че новата епоха на съзнателната душа е горда и даже арогантна със своите естественонаучни достижения и свързаната с това естественонаучна насока на своето мислене, и тази епоха гледа отвисоко към предишните епохи.
към текста >>
Твърде забележителен факт е, че в Посланието на Яков[iv], което се разглежда като истинно в много ранни издания на Новия Завет, но е обявено за апокрифно от западната
църква
, се привежда важния факт, че чрез Исус Христос се уравновесява действието на Звяра.
Виждате какви взаимовръзки се скриват зад фактите, които съдържа, собствено, външната майя. В епохата на съзнателната душа трябва да се постъпва така, че да се стараем да изясним на хората тези неща. Защото да се осъзнае, означава да не им се отдаваме повече несъзнателно. Помислете, че всички ние се намираме в такова положение, което, – както е казано в едно от посланията на Новия Завет, – се е създало благодарение на това, че Звярът е бил окован от Исус Христос.
Твърде забележителен факт е, че в Посланието на Яков[iv], което се разглежда като истинно в много ранни издания на Новия Завет, но е обявено за апокрифно от западната църква, се привежда важния факт, че чрез Исус Христос се уравновесява действието на Звяра.
В определени кръгове са знаели, че е нужно да се укрие този факт от западното човечество, за да се предотврати проникването на засилващото се познание за тайните на Христа в съзнателната душа.
към текста >>
Модернистко католическо течение – реформаторско движение в рамките на Католическата
църква
, отхеърлено от Ватикана, но с такова влияние, че след 1910 г.
Модернистко католическо течение – реформаторско движение в рамките на Католическата църква, отхеърлено от Ватикана, но с такова влияние, че след 1910 г.
преподавателите и духовенството е трябвало да полагат антимодернистична клетва
към текста >>
72.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
От всичко това останал католицизмът, – чиято основа била заложена по времето на Мистерията на Голгота в Рим, – католическата
църква
; защото католическата
църква
е истинският продължител на епохата на Август.
От всичко това останал католицизмът, – чиято основа била заложена по времето на Мистерията на Голгота в Рим, – католическата църква; защото католическата църква е истинският продължител на епохата на Август.
Формата, която е приела католическата църква, няма своята основа в Мистерията на Голгота. Оттам само е повеял свеж вятър. Това, което живее в католическата църква, е нейният култ. В този култ само е вплетено това, което изхожда от Мистерията на Голгота; със своята форма и своите церемонии, той достига до епохата на сетивната душа на човечеството.
към текста >>
Формата, която е приела католическата
църква
, няма своята основа в Мистерията на Голгота.
От всичко това останал католицизмът, – чиято основа била заложена по времето на Мистерията на Голгота в Рим, – католическата църква; защото католическата църква е истинският продължител на епохата на Август.
Формата, която е приела католическата църква, няма своята основа в Мистерията на Голгота.
Оттам само е повеял свеж вятър. Това, което живее в католическата църква, е нейният култ. В този култ само е вплетено това, което изхожда от Мистерията на Голгота; със своята форма и своите церемонии, той достига до епохата на сетивната душа на човечеството.
към текста >>
Това, което живее в католическата
църква
, е нейният култ.
От всичко това останал католицизмът, – чиято основа била заложена по времето на Мистерията на Голгота в Рим, – католическата църква; защото католическата църква е истинският продължител на епохата на Август. Формата, която е приела католическата църква, няма своята основа в Мистерията на Голгота. Оттам само е повеял свеж вятър.
Това, което живее в католическата църква, е нейният култ.
В този култ само е вплетено това, което изхожда от Мистерията на Голгота; със своята форма и своите церемонии, той достига до епохата на сетивната душа на човечеството.
към текста >>
Затова романската култура, приемайки в себе си християнството, се превърнала в католицизма, и католическата
църква
продължила да се развива в същия дух; и в момента, когато към човечеството се приближи новото откровение, водещо до по-нататъшно разбиране на Мистерията на Голгота, католическата
църква
не се насочва към него, а се отвръща от него.
Знаем, че това, което е искала да даде Академията Гондишапур, изобщо не е приемало християнството. Това, чието начало е положил в Рим Август, първоначално е нямало никакво отношения към Импулса на Христос. По-късно това се преобразувало в католицизма, защото в романската култура се влял импулса на Христос. Гоненията на християните, епохата на Нерон[viii], преследванията на християни от Диоклециан, всичко това, което е станало, също и отричането на Аполоний Тиански, всичко това е станало, защото Рим активно се е съпротивлявал на християнството. Очаквало се е то да бъде съвсем изкоренено, но това не станало.
Затова романската култура, приемайки в себе си християнството, се превърнала в католицизма, и католическата църква продължила да се развива в същия дух; и в момента, когато към човечеството се приближи новото откровение, водещо до по-нататъшно разбиране на Мистерията на Голгота, католическата църква не се насочва към него, а се отвръща от него.
към текста >>
правоверен католик, е изложил своето учение, то е било забранено от католическата
църква
като еретично.
Помислете само, трябва постоянно да имаме пред очите си този факт: когато Коперник[ix], който самият е бил каноник в църквата, т.е.
правоверен католик, е изложил своето учение, то е било забранено от католическата църква като еретично.
Чак до 1827 г. на правоверните католици е било забранено да вярват в учението на Коперник; оттогава вече е било разрешено да вярват в него. И тогава е станало възможно професор по католическа философия да каже в Мюлнер[x] университета: разбира се, католическата църква е преследвала учението на Коперник и се е отнесла по определен начин с Галилей. Но сега не подобава да се мисли така; днес трябва да се казва, – така, изправяйки се във виенския университет е говорил професор, който е бил католически философ, – че именно благодарение на откритията на външните тайни на мирозданието от Коперник и Галилей стана по-нагледно чудото на божието всемогъщество. Това е било казано в християнски дух, но ако това изказване го съдеха по предишните стандарти, то, разбира се, би било признато за несъответстващо на римокатолическите постулати.
към текста >>
И тогава е станало възможно професор по католическа философия да каже в Мюлнер[x] университета: разбира се, католическата
църква
е преследвала учението на Коперник и се е отнесла по определен начин с Галилей.
Помислете само, трябва постоянно да имаме пред очите си този факт: когато Коперник[ix], който самият е бил каноник в църквата, т.е. правоверен католик, е изложил своето учение, то е било забранено от католическата църква като еретично. Чак до 1827 г. на правоверните католици е било забранено да вярват в учението на Коперник; оттогава вече е било разрешено да вярват в него.
И тогава е станало възможно професор по католическа философия да каже в Мюлнер[x] университета: разбира се, католическата църква е преследвала учението на Коперник и се е отнесла по определен начин с Галилей.
Но сега не подобава да се мисли така; днес трябва да се казва, – така, изправяйки се във виенския университет е говорил професор, който е бил католически философ, – че именно благодарение на откритията на външните тайни на мирозданието от Коперник и Галилей стана по-нагледно чудото на божието всемогъщество. Това е било казано в християнски дух, но ако това изказване го съдеха по предишните стандарти, то, разбира се, би било признато за несъответстващо на римокатолическите постулати. Тоест би било нужно доста дълго време, под натиска на външните обстоятелства католическата църква да признае, че познанието за Вселената не препятства, а подпомага християнството. Ще видим какъв период от време ще е нужен на католическата църква за да признае резултатите от антропософската духовна наука, обаче няма надежда да видим това, докато с вас живеем в това земно тяло. Това е едната страна на въпроса.
към текста >>
Тоест би било нужно доста дълго време, под натиска на външните обстоятелства католическата
църква
да признае, че познанието за Вселената не препятства, а подпомага християнството.
Чак до 1827 г. на правоверните католици е било забранено да вярват в учението на Коперник; оттогава вече е било разрешено да вярват в него. И тогава е станало възможно професор по католическа философия да каже в Мюлнер[x] университета: разбира се, католическата църква е преследвала учението на Коперник и се е отнесла по определен начин с Галилей. Но сега не подобава да се мисли така; днес трябва да се казва, – така, изправяйки се във виенския университет е говорил професор, който е бил католически философ, – че именно благодарение на откритията на външните тайни на мирозданието от Коперник и Галилей стана по-нагледно чудото на божието всемогъщество. Това е било казано в християнски дух, но ако това изказване го съдеха по предишните стандарти, то, разбира се, би било признато за несъответстващо на римокатолическите постулати.
Тоест би било нужно доста дълго време, под натиска на външните обстоятелства католическата църква да признае, че познанието за Вселената не препятства, а подпомага християнството.
Ще видим какъв период от време ще е нужен на католическата църква за да признае резултатите от антропософската духовна наука, обаче няма надежда да видим това, докато с вас живеем в това земно тяло. Това е едната страна на въпроса.
към текста >>
Ще видим какъв период от време ще е нужен на католическата
църква
за да признае резултатите от антропософската духовна наука, обаче няма надежда да видим това, докато с вас живеем в това земно тяло.
на правоверните католици е било забранено да вярват в учението на Коперник; оттогава вече е било разрешено да вярват в него. И тогава е станало възможно професор по католическа философия да каже в Мюлнер[x] университета: разбира се, католическата църква е преследвала учението на Коперник и се е отнесла по определен начин с Галилей. Но сега не подобава да се мисли така; днес трябва да се казва, – така, изправяйки се във виенския университет е говорил професор, който е бил католически философ, – че именно благодарение на откритията на външните тайни на мирозданието от Коперник и Галилей стана по-нагледно чудото на божието всемогъщество. Това е било казано в християнски дух, но ако това изказване го съдеха по предишните стандарти, то, разбира се, би било признато за несъответстващо на римокатолическите постулати. Тоест би било нужно доста дълго време, под натиска на външните обстоятелства католическата църква да признае, че познанието за Вселената не препятства, а подпомага християнството.
Ще видим какъв период от време ще е нужен на католическата църква за да признае резултатите от антропософската духовна наука, обаче няма надежда да видим това, докато с вас живеем в това земно тяло.
Това е едната страна на въпроса.
към текста >>
От самосебе си се разбира, че затова католическата
църква
използва за своите цели този стремеж на човечеството.
Лесно може да възникне объркване и неразбиране. Объркване и неразбиране могат да възникнат поради това, че днес в душите, в подсъзнанието действително живее стремежът към сакраментални усещания. Цялото човечество днес също се стреми към висшата степен на сакраменталните усещания.
От самосебе си се разбира, че затова католическата църква използва за своите цели този стремеж на човечеството.
Може много да се постигне, ако намиращото се за съжаление в дълбок сън човечество се пробуди по отношение на важните неща, ако даже отделни хора, макар и да не могат да внесат съществени промени в някои области, да се пробудят по отношение на ставащото. Разбира се, не следва да се каже: „Какво мога да променя като отделен човек“? Често е нужно повече време, а за много неща е необходимо да се действа при правилните условия. Не следва винаги тутакси да се действа по една и съща рецепта, а трябва да имаме ясното съзнание да наблюдаваме нещата и ако от нас се изисква нещо да изпълним на нашето място, да знаем какво правим. Преди всичко е необходимо да се вижда, че навсякъде, където се сетим, човечеството, на което му се струва, че изпълнява огромна мисловна дейност, днес спи; то спи именно тогава, когато може истински да разбира импулсите, заложени в човешкото развитие.
към текста >>
Прочетете книгите и статиите, които в изобилие излизат днес, за стремежите на католическата
църква
за обновяване на Corpus iuris canonici, който отново трябва да се изправи от гроба и да стане закон за католическите християни.
За това знаят и от страната на тези, които иска да обвържат своите сметки с него. Как да се обнови това, от което човечеството се е отдалечило, изхождайки от здравите импулси в последно време?
Прочетете книгите и статиите, които в изобилие излизат днес, за стремежите на католическата църква за обновяване на Corpus iuris canonici, който отново трябва да се изправи от гроба и да стане закон за католическите християни.
Системата е създадена. Сега трябва да почувствате чрез какви канали трябва да се влее това, което риторично произлиза от Рим, което звучи толкова умно и така величествено посвещава в тайните за развитие на човечеството, но което никога не може да бъде преодоляно посредством държавната власт, а само със средствата на духовната борба. Нека йезуитите си проповядват навсякъде, но дайте на хората възможност по свободен начин да се развиват също духовно, както се обучават йезуитите; тогава йезуитите няма да бъдат опасни. Но ако човек защитава само себе си, не защитава другите, а напротив, старае се да го пребори, тогава йезуитизмът става опасен. Йезуитизмът може да бъде допуснат навсякъде, ако на борбата, която трябва да се води с него, бъде позволено да се разгърне със същата свобода и същото непредубедено чувство, с каквото върви настъплението от другата страна.
към текста >>
[xi] Папа Лъв XIII – 1810-1903, понтификат от 1878 до 1903 г., поставя началото на неотомизма – официалната философска доктрина на съвременната католическа
църква
.
[xi] Папа Лъв XIII – 1810-1903, понтификат от 1878 до 1903 г., поставя началото на неотомизма – официалната философска доктрина на съвременната католическа църква.
към текста >>
73.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
Получило се е смесване, обвързване на Християнството с политико-държавнически организираното римско Папство, с Папската
Църква
; и в последствие включване на отделни други църкви към папската.
Нека да продължим с разгледаното вчера. По същество, ние показахме как, чрез упоменатите от мен обстоятелства, така нареченият Христов народ е до известна степен отклонен на изток, и как при други обстоятелства се е развил същинският Църковен народ – може да се каже дори Църковните народи – от Средна Европа на запад. Тогава показах как различните борби, които са се появили точно при прехода към петата следатлантска епоха, са свързани с този основен факт. Показах обаче и как в местата на образуване на същинските Църковни народи, поради това, че действието на Христовия импулс донякъде е било прекъснато, затворено във времето, той е трябвало да се продължи посредством традиция и писмено предание.
Получило се е смесване, обвързване на Християнството с политико-държавнически организираното римско Папство, с Папската Църква; и в последствие включване на отделни други църкви към папската.
Може да се каже, че тези други църкви показват доста големи различия от папската Църква, като същевременно имат и много общи неща с нея, във всеки случай неща, които сега ни интересуват в тази връзка. Тези неща поставят дори Протестантската държавна църква по-близо до Римокатолическата, отколкото до православната държавна църква, т. нар. Руска държавна църква (Руската православна църква), при която никога основополагащо не е било държавно-църковното начало, а начините, по които постоянно действащият Христов импулс се е проявявал чрез руския народ.После ви показах как чрез това свеждане на Христовия импулс до чисто светски въпроси като една крайност се е появило йезуитството. И как като противовес на последното се появява гьотеанството.
към текста >>
Може да се каже, че тези други църкви показват доста големи различия от папската
Църква
, като същевременно имат и много общи неща с нея, във всеки случай неща, които сега ни интересуват в тази връзка.
Нека да продължим с разгледаното вчера. По същество, ние показахме как, чрез упоменатите от мен обстоятелства, така нареченият Христов народ е до известна степен отклонен на изток, и как при други обстоятелства се е развил същинският Църковен народ – може да се каже дори Църковните народи – от Средна Европа на запад. Тогава показах как различните борби, които са се появили точно при прехода към петата следатлантска епоха, са свързани с този основен факт. Показах обаче и как в местата на образуване на същинските Църковни народи, поради това, че действието на Христовия импулс донякъде е било прекъснато, затворено във времето, той е трябвало да се продължи посредством традиция и писмено предание. Получило се е смесване, обвързване на Християнството с политико-държавнически организираното римско Папство, с Папската Църква; и в последствие включване на отделни други църкви към папската.
Може да се каже, че тези други църкви показват доста големи различия от папската Църква, като същевременно имат и много общи неща с нея, във всеки случай неща, които сега ни интересуват в тази връзка.
Тези неща поставят дори Протестантската държавна църква по-близо до Римокатолическата, отколкото до православната държавна църква, т. нар. Руска държавна църква (Руската православна църква), при която никога основополагащо не е било държавно-църковното начало, а начините, по които постоянно действащият Христов импулс се е проявявал чрез руския народ.После ви показах как чрез това свеждане на Христовия импулс до чисто светски въпроси като една крайност се е появило йезуитството. И как като противовес на последното се появява гьотеанството.
към текста >>
Тези неща поставят дори Протестантската държавна
църква
по-близо до Римокатолическата, отколкото до православната държавна
църква
, т. нар.
По същество, ние показахме как, чрез упоменатите от мен обстоятелства, така нареченият Христов народ е до известна степен отклонен на изток, и как при други обстоятелства се е развил същинският Църковен народ – може да се каже дори Църковните народи – от Средна Европа на запад. Тогава показах как различните борби, които са се появили точно при прехода към петата следатлантска епоха, са свързани с този основен факт. Показах обаче и как в местата на образуване на същинските Църковни народи, поради това, че действието на Христовия импулс донякъде е било прекъснато, затворено във времето, той е трябвало да се продължи посредством традиция и писмено предание. Получило се е смесване, обвързване на Християнството с политико-държавнически организираното римско Папство, с Папската Църква; и в последствие включване на отделни други църкви към папската. Може да се каже, че тези други църкви показват доста големи различия от папската Църква, като същевременно имат и много общи неща с нея, във всеки случай неща, които сега ни интересуват в тази връзка.
Тези неща поставят дори Протестантската държавна църква по-близо до Римокатолическата, отколкото до православната държавна църква, т. нар.
Руска държавна църква (Руската православна църква), при която никога основополагащо не е било държавно-църковното начало, а начините, по които постоянно действащият Христов импулс се е проявявал чрез руския народ.После ви показах как чрез това свеждане на Христовия импулс до чисто светски въпроси като една крайност се е появило йезуитството. И как като противовес на последното се появява гьотеанството.
към текста >>
Руска държавна
църква
(Руската православна
църква
), при която никога основополагащо не е било държавно-църковното начало, а начините, по които постоянно действащият Христов импулс се е проявявал чрез руския народ.После ви показах как чрез това свеждане на Христовия импулс до чисто светски въпроси като една крайност се е появило йезуитството.
Тогава показах как различните борби, които са се появили точно при прехода към петата следатлантска епоха, са свързани с този основен факт. Показах обаче и как в местата на образуване на същинските Църковни народи, поради това, че действието на Христовия импулс донякъде е било прекъснато, затворено във времето, той е трябвало да се продължи посредством традиция и писмено предание. Получило се е смесване, обвързване на Християнството с политико-държавнически организираното римско Папство, с Папската Църква; и в последствие включване на отделни други църкви към папската. Може да се каже, че тези други църкви показват доста големи различия от папската Църква, като същевременно имат и много общи неща с нея, във всеки случай неща, които сега ни интересуват в тази връзка. Тези неща поставят дори Протестантската държавна църква по-близо до Римокатолическата, отколкото до православната държавна църква, т. нар.
Руска държавна църква (Руската православна църква), при която никога основополагащо не е било държавно-църковното начало, а начините, по които постоянно действащият Христов импулс се е проявявал чрез руския народ.После ви показах как чрез това свеждане на Христовия импулс до чисто светски въпроси като една крайност се е появило йезуитството.
И как като противовес на последното се появява гьотеанството.
към текста >>
И когато християнството премина под онези знамена, чийто основен носител беше Карл Велики, всичко беше подчинено на вероизповеданието на Атанасий и с това се осигури преминаването към римската Папска
църква
.
Знаете, че Улфила е превел Библията; неговият превод ясно показва, че самият той е бил арианин. Готите, лангобардите и т.н. също бяха ариани при идването си в Италия. А едва след приемането на християнството от Хлодвиг франките също станаха християни. В определен смисъл те външно приеха това, което вътрешно им противоречеше – тъй като по-рано вътрешно и те са били ариани – вярата на Атанасий.
И когато християнството премина под онези знамена, чийто основен носител беше Карл Велики, всичко беше подчинено на вероизповеданието на Атанасий и с това се осигури преминаването към римската Папска църква.
И една голяма част от първоначалните народи, варварските народи, готите, лангобардите и т.н., бяха унищожени; това, което не беше унищожено като народ, тогава беше заличено от привържениците на Атанасий. Същинският арианизъм продължи да съществува под формата на секти, но изчезна като непосредствено действаща народностна религия.
към текста >>
И след това възникна стремежът, който продължаваше да действа и в древно-саксонската
евангелска
поема „Хелианд“: да изтълкуват Христос като един цар-пълководец, като един кралски предводител, като княз, който има своите приближени мъже.Като неразбиране на това, което дойде от Ориента, и от жаждата за почитане на краля, като световен крал по същото време, се появи това тълкувание на Христос като крал-пълководец.
Тези две неща – не мога да ги разглеждам в детайли, но поначало – най-напред се появиха в Европа заедно и се сблъскаха с едно трето нещо. Те така се сблъскаха, че отначало проникна арианството, но тъй като то беше отзвук на връзката на човека с природата, то не беше разбирано от онези народи, които както германските и франкските народи се намираха под чисто келтския импулс, те не го разбираха, те разбираха само това, което беше залегнало в тяхното кралско образувание.
И след това възникна стремежът, който продължаваше да действа и в древно-саксонската евангелска поема „Хелианд“: да изтълкуват Христос като един цар-пълководец, като един кралски предводител, като княз, който има своите приближени мъже.Като неразбиране на това, което дойде от Ориента, и от жаждата за почитане на краля, като световен крал по същото време, се появи това тълкувание на Христос като крал-пълководец.
към текста >>
И не само, че римокатолическата
Църква
сама се е узаконила като политическа империя, а е намерила и начина (в последните векове именно през заобиколните пътища на йезуитството), по който да се промъква в другите империи, да се вплете в тяхната организация, да ги пропие със себе си.
Само помислете, как се е работило срещу успоредното развитие на свободата на мисълта в областта на религията и външния братски социален живот, което, като става въпрос за държави, може да се изгради само в държавната общност! При господство на социализма религиозният живот не трябва да играе никаква роля вътре в държавната организация, а само вътре в живеещите съвместно като души хора, напълно независимо от всякаква организация. Колко са прегрешили хората срещу това! „Христос е Духът“ – а до него тези ужасни църковни организации на Царизма! „Христос е Царят“ – абсолютно обвързване на Папствтото с религиозните убеждения!
И не само, че римокатолическата Църква сама се е узаконила като политическа империя, а е намерила и начина (в последните векове именно през заобиколните пътища на йезуитството), по който да се промъква в другите империи, да се вплете в тяхната организация, да ги пропие със себе си.
към текста >>
74.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Философите, които днес вярват, че постъпват без предразсъдък, когато делят човека на тяло и душа, не знаят именно, че тяхното деление е резултат на един исторически процес, който е взел своята изходна точка от осмия всеобщ събор в Константинопол, където католическата
църква
е изхвърлила духа, като издигна до догма, че от сега нататък истински вярващият християнин трябва да мисли: човекът се състои от тяло и душа, а душата има само някои духовни качества.
Ние ще се разберем най-добре, ако Ви припомня нещо, което вече аз често пъти съм споменавал. Днешните мислители вярват, че действуват или по-скоро мислят без предразсъдъци, изследвайки нещата чисто научно, когато твърдят, че човекът се състои от тяло и душа. Нали, стигайки даже до мнимо великия, всъщност само по милостта на своя издател велик Вилхелм Вундт, хората твърдят, че когато човек мисли безпристрастно, той трябва да раздели човека на тяло и душа, ако въобще се допуска, че съществува душа. И само свенливо някой се осмелява да каже, че човекът се състои от тяло, душа и дух.
Философите, които днес вярват, че постъпват без предразсъдък, когато делят човека на тяло и душа, не знаят именно, че тяхното деление е резултат на един исторически процес, който е взел своята изходна точка от осмия всеобщ събор в Константинопол, където католическата църква е изхвърлила духа, като издигна до догма, че от сега нататък истински вярващият християнин трябва да мисли: човекът се състои от тяло и душа, а душата има само някои духовни качества.
Това беше заповед на църквата. И днес още философите учат това и не знаят, че само следват заповедта на църквата, а вярват, че мислят безпредрасъдъчно в науката. Така стоят фактически днес някои неща, които хората наричат "наука без предразсъдъци".
към текста >>
75.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
А сега, видите ли, аз никак не съм жаден за една такава борба, особено за една такава борба с католическата
църква
, която, както изглежда, се натрапва сега с такава острота от другата страна.
А сега, видите ли, аз никак не съм жаден за една такава борба, особено за една такава борба с католическата църква, която, както изглежда, се натрапва сега с такава острота от другата страна.
Онзи, който познава също окончателно по-дълбоките исторически импулси на днешните вероизповедания, той няма желание да води борба със старото, което заслужава уважение. Обаче когато борбата е наложена, тя също не може да бъде избягната. И днешното свещеничество не е никак склонно, да остави да проникне в човечеството онова, което трябва да дойде в него: истините на Духовната наука. Може също да се предвиди, че необходима та борба против нещо такова, което аз неотдавна Ви изнесох, е всъщност гротескна, а именно: казва се, че католиците трябва да се информират върху антропософски ориентираната Духовна наука от книгите, които пишат против нея, защото моите собствени книги са абсолютно забранени от папата. Това никак не е смешно, а е един дълбок сериозен въпрос!
към текста >>
Защото видите ли, да вземем примера с католическата
църква
.
И днешното свещеничество не е никак склонно, да остави да проникне в човечеството онова, което трябва да дойде в него: истините на Духовната наука. Може също да се предвиди, че необходима та борба против нещо такова, което аз неотдавна Ви изнесох, е всъщност гротескна, а именно: казва се, че католиците трябва да се информират върху антропософски ориентираната Духовна наука от книгите, които пишат против нея, защото моите собствени книги са абсолютно забранени от папата. Това никак не е смешно, а е един дълбок сериозен въпрос! Една борба, която се явява по този начин гротескна, която е в състояние да изпрати в света едно подобно съждение, една такава борба не трябва да се вземе лекомислено. И тя не трябва да се взема лекомислено именно тогава, когато човек съвсем не я приема на драго сърце.
Защото видите ли, да вземем примера с католическата църква.
С евангелската църква работата не стои различно, католическата е само по-силна, там съществуват стари, заслужаващи уважение наредби. Достатъчно е само човек да разбере онова, което свещеникът облича, когато чете литургията, достатъчно е човек да разбере всяка отделна част на литургическата дреха, всеки отделен акт на литургията, тогава той ще види, че това са прадревни свещени, заслужаващи уважение устройства и наредби, наредби, които са даже по-стари от Християнството, защото жертвоприношението е само един изменен в християнски смисъл прадревен култ на мистериите. В този култ стои днешното свещеничество, което си служи с такива средства за борба: когато следователно човек има от една страна най-дълбокото уважение както за култа така и за символизма на онова, което съществува тук, и от друга страна вижда, с какви лоши средства се защищава онова, което съществува по този начин, и с какви лоши средства се напада онова, което иска да проникне в развитието на човечеството, тогава той вижда първо, каква сериозност е необходима днес, за да вземе становище по отношение на такива неща. То е наистина нещо, което трябва да бъде добре проучено, което да бъде добре проникнато. И онова, което се вестява от тази страна, е едвам началото.
към текста >>
С евангелската
църква
работата не стои различно, католическата е само по-силна, там съществуват стари, заслужаващи уважение наредби.
Може също да се предвиди, че необходима та борба против нещо такова, което аз неотдавна Ви изнесох, е всъщност гротескна, а именно: казва се, че католиците трябва да се информират върху антропософски ориентираната Духовна наука от книгите, които пишат против нея, защото моите собствени книги са абсолютно забранени от папата. Това никак не е смешно, а е един дълбок сериозен въпрос! Една борба, която се явява по този начин гротескна, която е в състояние да изпрати в света едно подобно съждение, една такава борба не трябва да се вземе лекомислено. И тя не трябва да се взема лекомислено именно тогава, когато човек съвсем не я приема на драго сърце. Защото видите ли, да вземем примера с католическата църква.
С евангелската църква работата не стои различно, католическата е само по-силна, там съществуват стари, заслужаващи уважение наредби.
Достатъчно е само човек да разбере онова, което свещеникът облича, когато чете литургията, достатъчно е човек да разбере всяка отделна част на литургическата дреха, всеки отделен акт на литургията, тогава той ще види, че това са прадревни свещени, заслужаващи уважение устройства и наредби, наредби, които са даже по-стари от Християнството, защото жертвоприношението е само един изменен в християнски смисъл прадревен култ на мистериите. В този култ стои днешното свещеничество, което си служи с такива средства за борба: когато следователно човек има от една страна най-дълбокото уважение както за култа така и за символизма на онова, което съществува тук, и от друга страна вижда, с какви лоши средства се защищава онова, което съществува по този начин, и с какви лоши средства се напада онова, което иска да проникне в развитието на човечеството, тогава той вижда първо, каква сериозност е необходима днес, за да вземе становище по отношение на такива неща. То е наистина нещо, което трябва да бъде добре проучено, което да бъде добре проникнато. И онова, което се вестява от тази страна, е едвам началото. И не е времето, да спим по отношение на него, а да изострим напълно погледа за това.
към текста >>
76.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Науката за духа /Пневматология/ е станала например неудобна за католическата
църква
още в 9-то столетие /869 година/: аз често пъти съм споменавал това.
Ние сме изгубили една истинска наука за душата /психология/. Ние нямаме вече тази наука. И аз обърнах вниманието също в публични сказки, наскоро отново и в Базел и на други места, върху това, защо сме изгубили науката за душата.
Науката за духа /Пневматология/ е станала например неудобна за католическата църква още в 9-то столетие /869 година/: аз често пъти съм споменавал това.
Ето защо духът бе изхвърлен, както често пъти съм обяснявал това, на общия вселенски събор в Константинопол в 869 година. Тогава бе установена догмата, че ако някой е истински християнин, той не трябва да мисли, че се състои от тяло, душа и дух, а само от тяло и душа, и че душата притежава духовни качества. Днес това още учи психологията и вярва, че го учи основавайки се на безпристрастната наука, а всъщност само повтаря догмата установена в 869 година. Но също по отношение на всичко онова, което се касае за душата, бе монополизирано във формата на вярата, във формата на изповеданието, във формата на догмата от страна на християнските църкви. Всичко това, което трябва да бъде познание на човека за неговото душевно естество, бе монополизирано от различните християнски църкви.
към текста >>
77.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
То е свързано с египетската култура на мистериите, произхожда от тази култура, която е минала през южните европейски области и след това е била проникната от прозаичната, лишена от фантазия същина на римляните където се е съединила с един клон на източната същина и се е превърнала там в католическо Християнство съответно в католическа
църква
/Виж рис.№ 15/.
От къде иде това? Без съмнението също е свързано с култура на мистериите.
То е свързано с египетската култура на мистериите, произхожда от тази култура, която е минала през южните европейски области и след това е била проникната от прозаичната, лишена от фантазия същина на римляните където се е съединила с един клон на източната същина и се е превърнала там в католическо Християнство съответно в католическа църква /Виж рис.№ 15/.
Тази католическа църква е всъщност/ макар и това да е казано радикално/ също една юриспруденция. Защото от отделните догми до онзи мощен, велик съд, който през цялото средновековие е бил представян като "последен съд", целият различаващ се духовен живот на изтока, понеже съдържаше египетския елемент на мистериите на пространството, е бил превърнат в едно общество от мирови съдии с мирови присъди и мирови наказания и грешници и добри и зли. Тя е една юриспруденция. И този е вторият елемент, който живее в разбърканост в нашето духовно кълбо, в тази разбърканост, която наричаме цивилизация, и не се е свързал по никакъв начин с първия. Че той не се е свързал, може да констатира всеки, който отива в университета и, да речем, слуша една след друга една юридическа лекция върху държавното право и след това слуша една богословска лекция върху каноническото право даже.
към текста >>
Тази католическа
църква
е всъщност/ макар и това да е казано радикално/ също една юриспруденция.
От къде иде това? Без съмнението също е свързано с култура на мистериите. То е свързано с египетската култура на мистериите, произхожда от тази култура, която е минала през южните европейски области и след това е била проникната от прозаичната, лишена от фантазия същина на римляните където се е съединила с един клон на източната същина и се е превърнала там в католическо Християнство съответно в католическа църква /Виж рис.№ 15/.
Тази католическа църква е всъщност/ макар и това да е казано радикално/ също една юриспруденция.
Защото от отделните догми до онзи мощен, велик съд, който през цялото средновековие е бил представян като "последен съд", целият различаващ се духовен живот на изтока, понеже съдържаше египетския елемент на мистериите на пространството, е бил превърнат в едно общество от мирови съдии с мирови присъди и мирови наказания и грешници и добри и зли. Тя е една юриспруденция. И този е вторият елемент, който живее в разбърканост в нашето духовно кълбо, в тази разбърканост, която наричаме цивилизация, и не се е свързал по никакъв начин с първия. Че той не се е свързал, може да констатира всеки, който отива в университета и, да речем, слуша една след друга една юридическа лекция върху държавното право и след това слуша една богословска лекция върху каноническото право даже. Тези две лекции се изнасят една след друга.
към текста >>
78.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Всеки от другата страна, който познава цялото устройство на Римо-Католическата
църква
, как индивидът е така намесен в нея, че той е само представител на цялата организация, трябва с цялата си добросъвестност, от дълбините на своята душа да зададе въпроса, касаещ моралния аспект на такъв похват.
Списанието "Троичният социален организъм" наскоро публикува съобщение за проведено събрание тук в Щутгарт, където от Римо-Католическа страна, но в съгласие с Протестантсвото, е била направена съпротива на учението, дадено от Духовната Наука. И е записано, че водещият духовник е казал, че не била необходима дискусия, защото хората могат да се информират за доктрината на д-р Щайнер от писанията на неговите опоненти, а трудовете на самия д-р Щайнер не може да бъдат четени, защото папата ги е забранил. Всъщност, това е последният указ на Светото Папство и той важи особено за католиците указът, че на католиците се забранява да четат Антропософски съчинения. Римо-католиците, следователно, официално са задължени да търсят информация за онова, което преподавам, в писанията на моите опоненти, и не им е позволено да четат написаното от самия мен.
Всеки от другата страна, който познава цялото устройство на Римо-Католическата църква, как индивидът е така намесен в нея, че той е само представител на цялата организация, трябва с цялата си добросъвестност, от дълбините на своята душа да зададе въпроса, касаещ моралния аспект на такъв похват.
Може ли по някакъв начин такъв метод да бъде съгласуван с човешкия морал? Не е ли той дълбоко неморален? Такива въпроси трябва да бъдат задавани смело днес без никаква милост. Живеем в сериозно време и не може да продължим да спим по лесен, обичащ удобството и ленив начин. Трябва да се изказваме открито за тези неща.
към текста >>
79.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Точно тази е тайната, позната на по-голямата част на съвременната Католическа
църква
.
Ако се потопим в Евангелията, ако усвоим тяхното съдържание и сила, тогава добиваме от тях една душевност. Никаква външна историческа наука няма да обясни загадките на Евангелията; но ние можем да се потопим в Евангелията, и тогава получаваме едно душевно съдържание. Това душевно съдържание обаче, е една голяма халюцинация определено най-одухотворената халюцинация, халюцинацията на Мистерията на Голгота. Най-висшето, което може да се добие от Евангелията, е халюцинация за Мистерията на Голгота, нито повече, нито по-малко.
Точно тази е тайната, позната на по-голямата част на съвременната Католическа църква.
По тази причина не се допуска Евангелията да се изучават от миряните, защото има страх, че хората ще открият, че не могат да имат историческо познание за Христовата Мистерия, а само халюцинация на тази Мистерия на Голгота. Мога също да кажа имагинация; защото халюцинацията е толкова одухотворена, че е същинска имагинация. Но няма да се придобие повече от имагинация от съдържанието на Евангелията.
към текста >>
80.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
В течение на годината (1919) пред Светото Римско Папство бе повдигнат въпросът дали учението, наречено теософско, е в съгласие с учението на Католическата
църква
, и дали е позволено да се принадлежи към теософско общество, да се посещават теософски срещи и да се четат теософски книги и списания.
Цел на Антропософската Духовна Наука е да обслужва религиозния интерес и да дава съдържание на религиозната опитност. С какъв резултат?
В течение на годината (1919) пред Светото Римско Папство бе повдигнат въпросът дали учението, наречено теософско, е в съгласие с учението на Католическата църква, и дали е позволено да се принадлежи към теософско общество, да се посещават теософски срещи и да се четат теософски книги и списания.
Отговорът във всички случаи беше "не", не на всичко. Това е духът на противодействието, на противоречието, и йезуитът Цимерман го интерпретира по-особено с прилагането на това вето на Светото Римско Папство също и спрямо Антропософията. Не е нужно да излагам пред вас трудовете на Цимерман в подробности. Всички познавате вятърът, който духа от определени кръгове срещу Антропософската Духовна Наука, и това е дъхът на противоречивия дух. Духът, носен от този вятър, може да се почувства в следните думи, написани от същия този Цимерман, който от години разпространява лъжата, че аз съм бил свещеник-ренегат: "Поради отстъпничеството на техния генерален секретар, д-р Рудолф Щайнер, взел със себе си повечето от членовете, Теософското Общество се надига отново до някаква степен в течение на годините, и сега притежава около 25 ложи, една пета от които определено са донякъде бездейни, и публикува в Дюселдорф като свой официален орган "Das Theosophische Strebe" ("Теософският стремеж").
към текста >>
Един йезуит не само представя своето лично мнение, а мнението на Католическата
църква
.
Не е нужно да излагам пред вас трудовете на Цимерман в подробности. Всички познавате вятърът, който духа от определени кръгове срещу Антропософската Духовна Наука, и това е дъхът на противоречивия дух. Духът, носен от този вятър, може да се почувства в следните думи, написани от същия този Цимерман, който от години разпространява лъжата, че аз съм бил свещеник-ренегат: "Поради отстъпничеството на техния генерален секретар, д-р Рудолф Щайнер, взел със себе си повечето от членовете, Теософското Общество се надига отново до някаква степен в течение на годините, и сега притежава около 25 ложи, една пета от които определено са донякъде бездейни, и публикува в Дюселдорф като свой официален орган "Das Theosophische Strebe" ("Теософският стремеж"). Последователите на Щайнер, нарекъл своята Теософия "Антропософия" след своето напускане, наскоро се оплакаха, че той е станал непродуктивен, че няма нови "виждания", че винаги изнася лекции върху същите неща, че скоро ще трябва да се хвърли в нещо ново, и т.н." Това проправя пътя за друга статия, занимаваща се по същия интелигентен начин с "Троичния социален организъм". Виждате ли какъв дух на истина поддържа този йезуит?
Един йезуит не само представя своето лично мнение, а мнението на Католическата църква.
Той говори само като член на Католическата църква. Казаното от него представлява мнението на Католическата църква. Трябва да съдим за такива неща от морална гледна точка. Трябва да попитаме дали някой, който третира истината както прави този човек човек, освен това високо уважаван от една особена религиозна общност, може да бъде високо уважаван от истинския дух на човечеството.
към текста >>
Той говори само като член на Католическата
църква
.
Всички познавате вятърът, който духа от определени кръгове срещу Антропософската Духовна Наука, и това е дъхът на противоречивия дух. Духът, носен от този вятър, може да се почувства в следните думи, написани от същия този Цимерман, който от години разпространява лъжата, че аз съм бил свещеник-ренегат: "Поради отстъпничеството на техния генерален секретар, д-р Рудолф Щайнер, взел със себе си повечето от членовете, Теософското Общество се надига отново до някаква степен в течение на годините, и сега притежава около 25 ложи, една пета от които определено са донякъде бездейни, и публикува в Дюселдорф като свой официален орган "Das Theosophische Strebe" ("Теософският стремеж"). Последователите на Щайнер, нарекъл своята Теософия "Антропософия" след своето напускане, наскоро се оплакаха, че той е станал непродуктивен, че няма нови "виждания", че винаги изнася лекции върху същите неща, че скоро ще трябва да се хвърли в нещо ново, и т.н." Това проправя пътя за друга статия, занимаваща се по същия интелигентен начин с "Троичния социален организъм". Виждате ли какъв дух на истина поддържа този йезуит? Един йезуит не само представя своето лично мнение, а мнението на Католическата църква.
Той говори само като член на Католическата църква.
Казаното от него представлява мнението на Католическата църква. Трябва да съдим за такива неща от морална гледна точка. Трябва да попитаме дали някой, който третира истината както прави този човек човек, освен това високо уважаван от една особена религиозна общност, може да бъде високо уважаван от истинския дух на човечеството.
към текста >>
Казаното от него представлява мнението на Католическата
църква
.
Духът, носен от този вятър, може да се почувства в следните думи, написани от същия този Цимерман, който от години разпространява лъжата, че аз съм бил свещеник-ренегат: "Поради отстъпничеството на техния генерален секретар, д-р Рудолф Щайнер, взел със себе си повечето от членовете, Теософското Общество се надига отново до някаква степен в течение на годините, и сега притежава около 25 ложи, една пета от които определено са донякъде бездейни, и публикува в Дюселдорф като свой официален орган "Das Theosophische Strebe" ("Теософският стремеж"). Последователите на Щайнер, нарекъл своята Теософия "Антропософия" след своето напускане, наскоро се оплакаха, че той е станал непродуктивен, че няма нови "виждания", че винаги изнася лекции върху същите неща, че скоро ще трябва да се хвърли в нещо ново, и т.н." Това проправя пътя за друга статия, занимаваща се по същия интелигентен начин с "Троичния социален организъм". Виждате ли какъв дух на истина поддържа този йезуит? Един йезуит не само представя своето лично мнение, а мнението на Католическата църква. Той говори само като член на Католическата църква.
Казаното от него представлява мнението на Католическата църква.
Трябва да съдим за такива неща от морална гледна точка. Трябва да попитаме дали някой, който третира истината както прави този човек човек, освен това високо уважаван от една особена религиозна общност, може да бъде високо уважаван от истинския дух на човечеството.
към текста >>
81.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
в една
църква
за цялото човечество.
Аз не зная в колко от историческите книги се споменава за тази подробност. Но така или иначе, той е посочен в молитвениците на католическите свещеници. Работата е там, че девизът на Свети Хайнрих II гласеше: „Ecclesia catholica non Romana“! Хайнрих II живя през 11 и 12 век след Христа. Вдъхновяван от инстинктивната древна мъдрост, тогава все още беше възможно един човек да настоява: това, което дойде в света чрез християнството, трябва да се превърне в „Ecclesia catholica“, т.е.
в една църква за цялото човечество.
Обаче Хайнрих ІІ, светецът, искаше една „Ecclesia catholica non Romana“, защото „Ecclesia catholica Romana“ се превърна в една земна институция, в едно земно царство. Но нещата навсякъде са така устроени, че там където духовните царства се превръщат в земни царства, идва Ариман и сграбчва светостта.
към текста >>
„Ecclesia catho lica Romana“ нямаше никакво основание да го причисли към своите светци, защото той принадлежеше към онези християни, които именно поради католическата
църква
се бореха срещу амбициите на римо-католическото земно царство!
Да, в бенедиктинския молитвеник Хайнрих II е посочен като един странен и ексцентричен светец.
„Ecclesia catho lica Romana“ нямаше никакво основание да го причисли към своите светци, защото той принадлежеше към онези християни, които именно поради католическата църква се бореха срещу амбициите на римо-католическото земно царство!
към текста >>
Обаче ние днес сме поставени в такава ситуация, която налага да се освободим от рационализма, както впрочем и от световното господство на Римската
църква
.
Вие разбирате, че след като Антропософията воюва за дълбоко и ясно човешко познание, подобни исторически факти трябва да се припомнят на хората в тяхното истинско значение. Това е необходимо, скъпи мои приятели, защото срещу Вас се отправят всевъзможни и отвратителни нападки; те възникват тук, в непосредствената близост на „Ecclesia catholica Romana“, обаче нали се досещате в нея работи духът на Ариман. Тъкмо поради този ариманически дух ние не трябва да си въобразяваме, че „Ecclesia catholica non Romana“ e спотаила в себе си съкровищата на вечната мъдрост. В наскоро изнесения лекционен цикъл, определен за теолози, се оказа, че мнозина от участниците почувствуваха видимо облекчение от самия девиз на Хайнрих II „Ecclesia catholica non Romana“, вероятно от един дълбок интелектуалистичен импулс, целящ да задълбочи протестантския копнеж на тези хора.
Обаче ние днес сме поставени в такава ситуация, която налага да се освободим от рационализма, както впрочем и от световното господство на Римската църква.
Човечеството отново трябва да се обедини в името на своя общ духовен живот, който съвсем няма да претендира за властта и монопола на една международна институция.
към текста >>
Кой би останал безучастен пред това, което идва от духовната мъглявина на Изтока, за да просветне в култовите свещенодействия на Руската ортодоксална
църква
!
Кой би останал безучастен пред това, което идва от духовната мъглявина на Изтока, за да просветне в култовите свещенодействия на Руската ортодоксална църква!
Към тези култови свещенодействия трябва да се отнасяме по такъв начин, че да проникнем в неизмеримите дълбочини на това, което те са опазили за нас. Да, в тези култови свещенодействия хилядолетия наред е натрупано цялото развитие на инстинктивната древна мъдрост. Преди години в Хелзинки аз взех участие в подобен ритуал, свързан с Великдена, и после трябваше да заявя: Начинът, по който свещениците-комедианти, тези чудовищни измамници, боравеха с вечните истини, остана като един от най-трагичните спомени в моя живот! Обаче и днес светът е превърнат в арена на ожесточен сблъсък между измамния ариманически материализъм от една страна, и вечните човешки истини от друга. И ако не сме в състояние да усетим този Сблъсък, ние трудно ще се доберем до верния облик на човешкото същество.
към текста >>
82.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Неговият свободолюбив, антибуржоазен и противников на римската
църква
дух няма да го предпази от една почти пълна забрава./
Но това беше нещо, което изигра роля в Централна Европа през целия ХІХ век. Ако хората имаха днес още по един или друг начин склонността да стоят над една книга за по-дълго, от времето между две ядения казвам образно това, защото по-голямата част от тях заспиват, между две ядения, когато са прочели една третина; после четат следващата третина между две следващи яденета и още по-следващата третина, между двете по-следващи яденета и от този факт, нали, нещата малко се разпръскват, но това, все пак, е нещо добро за онези хора, ако даже романите и новелите, които могат да се четат между две яденета или между две железопътни гари, ги пробуждаха да мислят. Вярно е, че това не може да се наложи в сегашна та епоха, но ако видите как, например, Гучков* изследва внимателно този вид връзки в своята книга "Римският магьосник" и в книгата си "Рицарите на духа", ако вземете необикновените социални обвързаности, които изследва Жорж Санд в своите романи, ще можете да констатирате, навсякъде, че са в действие през ХІХ век течения от нишки, които имат за произход неопределени сили и действат върху несъзнателното; че авторите следват тези нишки, и че в тома те са, като Жорж Санд, например, абсолютно в добра посока, всеки по свой начин. /* Карл Гучков /1811-1878/, един момент близък на Хейн, е драматург и многословен повествовател.
Неговият свободолюбив, антибуржоазен и противников на римската църква дух няма да го предпази от една почти пълна забрава./
към текста >>
83.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
През всички времена, включително и в католическата
църква
обучението, което провеждаха тези по-висши духовни Същества е било обозначавано като прамъдрост, онази прамъдрост, която някога е съществувала, и чиито далечен отблясък днес имаме в лицето на Ведите и на философията Веданта.
Ние често сме чували как – връщайки се назад в Земното развитие – стигаме до онези древни епохи, когато хората имаха не само онова инстинктивно ясновидство, за което аз говорих и в днешната лекция, но като свои учители те имаха и такива Същества, които никога не са притежавали физическо тяло, такива по-висши духовни Същества, които са разполагали само с етерно тяло, чиито наставления към хората не се изразявали в това да им говорят, както ние днес говорим, а се изразявали в това, че те са влагали мъдрост в хората, че те тъй да се каже, са инжектирали мъдрост в тяхното етерно тяло. Хората просто знаеха, че тези повисши Същества се намират наоколо, точно така, както и ние знаем, че един учител може да е тук или там в своето физическо тяло.
През всички времена, включително и в католическата църква обучението, което провеждаха тези по-висши духовни Същества е било обозначавано като прамъдрост, онази прамъдрост, която някога е съществувала, и чиито далечен отблясък днес имаме в лицето на Ведите и на философията Веданта.
Тази прамъдрост никога не е съществувала в писмен вид, хората не са размишлявали върху нея, понеже тя е израствала в самите тях; ето защо не бива да си представяме, че праучителите са провеждали някакво обучение, близко до днешното. Както днес ние научаваме езика, подражавайки възрастните, без да са налице конкретни занимания, както днес ние развиваме много качества, които просто израстват от нашата вътрешна природа, така и през онези епохи праучителите упражняваха едно тайнствено въздействие върху възрастните, и това не беше едно абстрактно обучение, а чисто и просто в определена възраст хората някак си разбираха, че са знаещи. Както днес в определена възраст на човека му порастват зъби или пък той става полово зрял, така и през онези епохи знанието изгряваше в човешката душа. И аз вярвам, че доста студенти биха били радостни, ако днес би могло да се случи нещо подобно, тъй че знанието да влезе в тях без да полагат някакви специални усилия.
към текста >>
84.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
[6] Съюз на «Моравските братя»: Общност, произхождаща от хусисткото движение, която се отделя напълно от католическата
църква
през 1467.
[6] Съюз на «Моравските братя»: Общност, произхождаща от хусисткото движение, която се отделя напълно от католическата църква през 1467.
Комениус беше последният епископ на по-старото братство, което още по негово време се разпуска. То се основава наново през 18-и век от граф Цинцендорф в Хернхут
към текста >>
85.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
«Римските папи, тяхната
църква
и държава през 16-то и 17-то столетие», 3 тома, Берлин 1834-1836.
[6] Леополд Ранке, 1795-1886.
«Римските папи, тяхната църква и държава през 16-то и 17-то столетие», 3 тома, Берлин 1834-1836.
към текста >>
86.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Също и след смъртта на Григорий VII (1085) тя остава вярна на папството, завещава още приживе владенията си на римската
църква
и в неин интерес сключва привиден брак с младия херцог от Уелф, за да окаже съпротива при третия поход на Хайнрих в Италия.
Тя e от първия брак на Беатрис. През 1069 се омъжва за некръвния си брат херцог Готфрид Гърбавия от Лотарингия, но още през 1071 се развежда с него. Като вярна привърженичка на папството подържа приятелски отношения с папа Григорий VII. Той пребивава в замъка й Каноса, когато Хайнрих IV (10501106) пристига там и извършва покаянието си, ходейки бос в големия студ между 25 - 27 януари 1077 в двора на замъка, за да отклони отлъчването му от църквата. Когато по време на втория поход на Хайнрих в Италия, Матилда дава подслон на папата през 1081 в замъка си, бива презряна от краля и страната й била опустошена.
Също и след смъртта на Григорий VII (1085) тя остава вярна на папството, завещава още приживе владенията си на римската църква и в неин интерес сключва привиден брак с младия херцог от Уелф, за да окаже съпротива при третия поход на Хайнрих в Италия.
към текста >>
87.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Онези християни, които все повече и повече се присъединиха към римската
църква
, ги считаха за еретици.
Но към това се прибави още нещо. Тези души бяха, така да се каже, последните, които в европейската цивилизация още бяха запазили в себе си нещо от отделното възприемане на етерното и астралното тяло в будно и в сънно състояние. Приличайки си по тези особености на душевния живот, те живееха в общности.
Онези християни, които все повече и повече се присъединиха към римската църква, ги считаха за еретици.
В онова време хората не бяха стигнали дотам, да осъждат еретиците със същата строгост както по-късно, но въпреки това те бяха считани за еретици. Другите си бяха създали едно страшно и злокобно впечатление за тях, а именно, че тези еретици виждаха повече отколкото другите хора, и чрез тяхното особено възприятие по време на сън те стояха спрямо божественото по начин, различен от другите хора. Другите хора, между които те живееха, отдавна бяха загубили това и се бяха приближили повече до онази душевна нагласа, която през 14-то столетие стана нещо всеобщо за Европа.
към текста >>
Ако се върнем назад в първите столетия на християнството, тогава не съществуваше още тази възможност човекът като християнин да отиде в една
църква
, да седне или да коленичи и да слуша литургията от началото, от интроитуса до молитвите, които следват причастието.
С това ви описвам едно усещане, едно чувство. Едно друго чувство ще трябва да ви опиша по следния начин.
Ако се върнем назад в първите столетия на християнството, тогава не съществуваше още тази възможност човекът като християнин да отиде в една църква, да седне или да коленичи и да слуша литургията от началото, от интроитуса до молитвите, които следват причастието.
Тогава не беше възможно за всички да слушат цялата литургия, а онези, които станаха християни, бяха разделени на две групи: катекумените /изучаващите катехизиса/, на които беше позволено да присъстват на литургията /богослужението/ докато евангелието се прочиташе до края; след евангелието се подготвяше оферториумът /главната част на литургията/, тогава те трябваше да излязат. Вътре в църквата можеха да останат само онези, които дълго време бяха подготвяни за свещеното вътрешно душевно настроение, с което можеше да бъде възприета тайната на транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тялото и кръвта на Христа/; това бяха така т.нар. транссубстанти, те можеха да слушат литургията до края.
към текста >>
88.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Изпълнено с дух затова, защото този смел човек, който е бил отлъчен от църквата, чиито съчинения са поставени в списъка на забранените от католическата
църква
, беше смел също и спрямо науката.
От друга страна, едно съчинение от немската философия, което ми направи голямо впечатление, е това на Якоб Фрошамер: «Фантазията като основен принцип на мировия процес»[6]. Това е изпълнено с дух произведение от края на 19-то столетие.
Изпълнено с дух затова, защото този смел човек, който е бил отлъчен от църквата, чиито съчинения са поставени в списъка на забранените от католическата църква, беше смел също и спрямо науката.
Той откри сродството между това, което твори чисто душевно във фантазията, когато човек твори художествено и онова, което действа вътрешно като сила на растежа и на живота. За да се напише нещо подобно в онова време, беше необходимо да има нещо необикновено. «Фантазията като основен принцип на мировия процес», като мирова творяща сила, е вече едно важно съчинение.
към текста >>
89.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Католическата
църква
се погрижи да се изтрие всяка следа от тази драма.
Там беше изобразен един ученик на християнските мистерии, който жертва интелекта, който е трябвало да развие в определена младежка възраст, за да бъде въведен в истинското християнство, достигайки до съзерцанието, че Христос е слънчево същество, което живя в Исус от Назарет от тридесетата година на неговия живот нататък. И по разтърсващ начин беше изобразено в тази драма, как един човек, стремящ се към истинската същност на християнството, в младежките си години принася в жертва интелекта, което означава, че той дава клетва пред висшите мирови сили, да не развива интелектуалността, а да се задълбочи в своята собствена душевност; не само за да познае християнството като историческа традиция, но и да го опознае като нещо космическо, да погледне към Исус Христос като към онзи, който носи слънчевата същност като духовност в себе си. Това беше една величествена драматична сцена с дълбоко съдържание, която изобразяваше преобразяването на едно човешко същество чрез жертвата на интелекта. И от един човек, който възприемаше християнството само според думите от евангелията - както беше привично по-късно, - стана човек, който се научи да поглежда към космическото, който съзерцаваше живата връзка на Христос с Космоса. Постигането на ясновидството, което да види християнството като нещо космическо, беше представено в лицето на героя от онази стара епическа драма.
Католическата църква се погрижи да се изтрие всяка следа от тази драма.
Нищо не е останало; католическата църква имаше достатъчно силна власт за това. По една случайност се е запазило едно копие от това произведение, за което иначе нямаше нищо да се знае, направено от една личност от двора на Карл Плешивия - от Скот Еригена.[14]
към текста >>
Нищо не е останало; католическата
църква
имаше достатъчно силна власт за това.
И по разтърсващ начин беше изобразено в тази драма, как един човек, стремящ се към истинската същност на християнството, в младежките си години принася в жертва интелекта, което означава, че той дава клетва пред висшите мирови сили, да не развива интелектуалността, а да се задълбочи в своята собствена душевност; не само за да познае християнството като историческа традиция, но и да го опознае като нещо космическо, да погледне към Исус Христос като към онзи, който носи слънчевата същност като духовност в себе си. Това беше една величествена драматична сцена с дълбоко съдържание, която изобразяваше преобразяването на едно човешко същество чрез жертвата на интелекта. И от един човек, който възприемаше християнството само според думите от евангелията - както беше привично по-късно, - стана човек, който се научи да поглежда към космическото, който съзерцаваше живата връзка на Христос с Космоса. Постигането на ясновидството, което да види християнството като нещо космическо, беше представено в лицето на героя от онази стара епическа драма. Католическата църква се погрижи да се изтрие всяка следа от тази драма.
Нищо не е останало; католическата църква имаше достатъчно силна власт за това.
По една случайност се е запазило едно копие от това произведение, за което иначе нямаше нищо да се знае, направено от една личност от двора на Карл Плешивия - от Скот Еригена.[14]
към текста >>
90.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Това, което най-много впечатляваше хората при Хекел, беше неговият материалистично нюансиран мироглед, неговата борба срещу ултра монанизма, римското папство, римо-католическата
църква
.
Една интересна личност от деветнадесето столетие беше Ернст Хекел.
Това, което най-много впечатляваше хората при Хекел, беше неговият материалистично нюансиран мироглед, неговата борба срещу ултра монанизма, римското папство, римо-католическата църква.
Той развива такъв ентусиазъм в тази борба, че изразите, които употребява в тази борба понякога са съвсем прелестни, но понякога напълно безвкусни. Но когато се разгледа назад неговата карма, като най-важна се открива предишната му земна инкарнация като папа Григорий - великият, могъщ папа, който искаше да основе външното светско господство на папството, противостоящо на външните царски владетели. Папа Грегорий, който като монаха Хилдебранд произлиза от клуниаценската реформа, - която през десето до единадесето столетие води борбата срещу царете - и като неин привърженик става папа, най-напред по свой начин се противопоставя на светското господство и на тогавашната кайзерска власт. Ентусиазмът в налагането на даден мироглед, ентусиазмът в осъществяването на импулси, произлизащи от даден мироглед беше това, което от инкарнацията като Хилдебранд беше пренесено в инкарнацията като Хекел. Това е само един пример затова, че не бива да се вярва, че от външните преценки за някоя душевна конфигурация може да се познае някой предишен важен земен живот.
към текста >>
91.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Но тогава този момент стои много живо пред моята душа както вървяхме из Виена ние спряхме там, където граничат един с друг Шоттенрингът и Бургрингът, от едната страна Хофбургът, от другата Хотел дьо Франс и Обетната
църква
, и моят събеседник ми каза: "Бих искал да дойдете с мене.
Аз самият имах един странен разговор, за който също разказах в "Пътят на моя живот", имах един такъв разговор с един от принадлежащите на Цистерцинския орден, който беше извънредно учен човек. Ние бяхме излезли от едно общество и говорихме върху проблемата "Христос". Аз изложих върху тази проблема моите идеи, които по същество останаха същите, които постоянно изнасям в моите сказки. През време когато обяснявах това, моят събеседник бе обхванат от безпокойство и каза: може би ще стигнем до нещо такова; ние не ще си позволим, да мислим нещо подобно. По същия начин се изказа той и върху други проблеми на Христологията.
Но тогава този момент стои много живо пред моята душа както вървяхме из Виена ние спряхме там, където граничат един с друг Шоттенрингът и Бургрингът, от едната страна Хофбургът, от другата Хотел дьо Франс и Обетната църква, и моят събеседник ми каза: "Бих искал да дойдете с мене.
Ще ви дам една книга от моята библиотека; в нея се намира нещо забележително, което е свързано с това, което току що казахте". Аз отидох с него. Той ми даде една книга върху Друзите. От цялата връзка на нашия разговор с тази на четенето на тази книга аз узнах, че когато изхождайки от Хистологията аз стигнах да говоря за повтарящите се земни съществувания, този основен учен човек излъчи по един странен начин своя дух и, когато дойде на себе си, просто си спомни: аз имам една книга върху друзите, в която е писано нещо върху прераждането. Той знаеше това от една единствена книга.
към текста >>
92.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Но тези неща не се случиха – Католическата
Църква
още я има, но също така и "Божествена Комедия".
Точно седем души някой ден ще видим причината за това седем важни хора, които щяха да се сменят като управители на Флоренция. Щеше да възникне нещо много величествено но нямаше да я има "Божествената Комедия". Данте е роден през 1265 год. Сега живеем в епоха когато, ако всички тези седем души бяха работили във Флоренция по онова време, щяхме още да чувстваме последствията, тъй като те щяха да траят седем столетия! Седем века щяха да поемат в посока, съвсем различна от тази, в която те в действителност поеха.
Но тези неща не се случиха – Католическата Църква още я има, но също така и "Божествена Комедия".
към текста >>
93.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
Католическата
Църква
като проводник на материализма.
За произхода на танца от планетарните движения. Същност на музикалното изкуство. По отношение на своята глава човекът произлиза от животинското царство. За необходимостта от покой в системата на главата. Произход на сетивните усещания.
Католическата Църква като проводник на материализма.
Преклонението пред живия Космос като предпоставка за педагогическото изкуство.
към текста >>
94.
10. Десета лекция, 01.09.1919
GA_293 Общото човекознание
На Вселенския събор през 869 година епископите на католическата
Църква
забраниха на човечеството да се интересува за голямата сфера.
Нека отново да подчертая: Ако разгледаме „човекът-крайници", той ще ни се представи като изграден от Дух, душа и тяло. Ако разгледаме „човекът-гърди", той ще ни се представи като изграден от душа и тяло. Голямата сфера (рис. 12) съдържа Дух, душа и тяло; по-малката сфера: душа и тяло; най-малката сфера само тяло.
На Вселенския събор през 869 година епископите на католическата Църква забраниха на човечеството да се интересува за голямата сфера.
Те из дигнаха догмата, че съществуват само средната и най-малката сфера, т.е. че човекът е съставен от тяло и душа, а Духът е само едно от качествата на душата. От 869 година за опиращата се на католицизма западна култура Духът не съществува.
към текста >>
Основната вина е на католическата
Църква
, която на Вселенския събор в Константинопол през 869 година отхвърли Духа.
Чия е вината за развихрянето на естественонаучния материализъм?
Основната вина е на католическата Църква, която на Вселенския събор в Константинопол през 869 година отхвърли Духа.
И какво се получи в резултат на това? Насочете Вашето внимание отново към човешката глава. В своето устройство, днес тя е най-древната съставна част на човешкия организъм. Първоначално главата е произлязла от висшите животни, а после в инволюцията, се намесват и по-низшите животински форми. По отношение на нашата глава, ние произлизаме от животинския свят.
към текста >>
Обаче католическата
Църква
забрани на човека да се интересува от своя космически произход, съответно от произхода на своите „крайници"; тя позволи отчасти да се говори за „гърдите" и „главата", за черепа.
Гръдната област е прибавена към главата едва по-късно; тя не е толкова животинска, колкото главата. „Системата гърди" е образувана в по-късен период от време. А крайниците сме получили най-късно. Те не произлизат от животинския свят и са, така да се каже, „най-човешките" органи. Животинските органи са образувани самостоятелно от силите на Космоса, а човешките органи са прибавени към „системата-гьрди" много по-късно.
Обаче католическата Църква забрани на човека да се интересува от своя космически произход, съответно от произхода на своите „крайници"; тя позволи отчасти да се говори за „гърдите" и „главата", за черепа.
Ето защо материализмът стигна до заключението, че черепа произхожда от животните. А сега открито се говори, че целият човек произхожда от животинския свят, докато гръдните органи и крайниците са възникнали сравнително по-късно. Именно поради това, че католическата Църква премълча и скри от човека истината за неговите крайници и неговата връзка с Космоса, тя стана причина за упадъчните материалистически идеи, които могат да са от значение само за главата, но не и за целия човек. Да, тъкмо католическата Църква е създателка на материализма в тази област на еволюционното учение. Тези неща трябва да се знаят от днешните учители; те трябва да насочват своите интереси в съответствие с реалните процеси, разиграващи се в условията на физическия свят.
към текста >>
Именно поради това, че католическата
Църква
премълча и скри от човека истината за неговите крайници и неговата връзка с Космоса, тя стана причина за упадъчните материалистически идеи, които могат да са от значение само за главата, но не и за целия човек.
Те не произлизат от животинския свят и са, така да се каже, „най-човешките" органи. Животинските органи са образувани самостоятелно от силите на Космоса, а човешките органи са прибавени към „системата-гьрди" много по-късно. Обаче католическата Църква забрани на човека да се интересува от своя космически произход, съответно от произхода на своите „крайници"; тя позволи отчасти да се говори за „гърдите" и „главата", за черепа. Ето защо материализмът стигна до заключението, че черепа произхожда от животните. А сега открито се говори, че целият човек произхожда от животинския свят, докато гръдните органи и крайниците са възникнали сравнително по-късно.
Именно поради това, че католическата Църква премълча и скри от човека истината за неговите крайници и неговата връзка с Космоса, тя стана причина за упадъчните материалистически идеи, които могат да са от значение само за главата, но не и за целия човек.
Да, тъкмо католическата Църква е създателка на материализма в тази област на еволюционното учение. Тези неща трябва да се знаят от днешните учители; те трябва да насочват своите интереси в съответствие с реалните процеси, разиграващи се в условията на физическия свят.
към текста >>
Да, тъкмо католическата
Църква
е създателка на материализма в тази област на еволюционното учение.
Животинските органи са образувани самостоятелно от силите на Космоса, а човешките органи са прибавени към „системата-гьрди" много по-късно. Обаче католическата Църква забрани на човека да се интересува от своя космически произход, съответно от произхода на своите „крайници"; тя позволи отчасти да се говори за „гърдите" и „главата", за черепа. Ето защо материализмът стигна до заключението, че черепа произхожда от животните. А сега открито се говори, че целият човек произхожда от животинския свят, докато гръдните органи и крайниците са възникнали сравнително по-късно. Именно поради това, че католическата Църква премълча и скри от човека истината за неговите крайници и неговата връзка с Космоса, тя стана причина за упадъчните материалистически идеи, които могат да са от значение само за главата, но не и за целия човек.
Да, тъкмо католическата Църква е създателка на материализма в тази област на еволюционното учение.
Тези неща трябва да се знаят от днешните учители; те трябва да насочват своите интереси в съответствие с реалните процеси, разиграващи се в условията на физическия свят.
към текста >>
95.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Душата получава право на пенсиониране; без да е нужно да прави нещо, тя получава известни блага от действията на самата
църква
.
След това обаче човекът влиза в сметките, той бива така дресиран, че бива приспособен към държавното стопанство, той бива напасван към шаблони, и престава да бъде човек и се превръща в това, което дава отпечатъка на държавата. Тогава той става нещо от държавата. Той се стреми в тази посока, защото това му се набива в главата; той не получава осигуровките от държавата само докато работи, а и до самата си смърт под формата на пенсия. Защото това е идеал на много хора днес работно място с право на пенсия! Религиозните вероизповедания разпореждат пенсионирането до момента на смъртта.
Душата получава право на пенсиониране; без да е нужно да прави нещо, тя получава известни блага от действията на самата църква.
Тя се грижи за това! Между другото е неудобно да се чуе, че благото се съдържа в свободния духовен стремеж, който трябва да е независим от държавата; че държавата трябва да бъде само правова държава. Да, правото на пенсиониране не се дава от правовата държава! Това е и причината, поради която толкова много хора я отричат. Тези неща се забелязват отново и отново.
към текста >>
96.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Центърът, средището, беше онова място, където инспирираните предаваха своите съобщения; по-късно това средище се превръщаше в поселище с
църква
, обградено с околните земи.
В теократическия ред човекът беше свързан със земята, с почвата. И той чувствуваше как може да израства и да се развива заедно със земята под себе си, след като усещаше именно теократическия ред над главата си.
Центърът, средището, беше онова място, където инспирираните предаваха своите съобщения; по-късно това средище се превръщаше в поселище с църква, обградено с околните земи.
Още по-късно поселището се превръщаше в село, в град. Градът възниква от социалния ред, въведен от юриспруденцията. И сега нямаме противоположност между селяни и свещеници, сега имаме противоположност между града и земята.
към текста >>
По-рано човешкият елемент присъствуваше както в най-обикновения ключ, тъй и в готическата
църква
.
Ние отново трябва да раздвижим всичко около себе си, наистина да се потопим в живота, да видим как индустриализмът се откъсна от човека.
По-рано човешкият елемент присъствуваше както в най-обикновения ключ, тъй и в готическата църква.
Социалните импулси се излъчваха отвсякъде.
към текста >>
97.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Виждате ли, трудно е сега, когато имаме такъв човек пред себе си, а ние можем да го имаме в някакъв вариант пред себе си в най-многообразни положения в живота: можем да го имаме пред себе си, бидейки лекари, можем да го имаме пред себе си, бидейки пастори, можем да го имаме пред себе си дори в ролята на цялата
църква
.
Виждате ли, трудно е сега, когато имаме такъв човек пред себе си, а ние можем да го имаме в някакъв вариант пред себе си в най-многообразни положения в живота: можем да го имаме пред себе си, бидейки лекари, можем да го имаме пред себе си, бидейки пастори, можем да го имаме пред себе си дори в ролята на цялата църква.
Този човек се изправя пред нас в някаква форма, да кажем в някакво село. Когато го срещнем в някакъв ранен стадий на живота, лекарят днес казва: психопатологична малоценност. Пасторът, и по-точно ако е добре образован, ако е един добре образован бенедиктанец -светските пастори на католическата църква в момента не са така добре образовани, но ако той е един добре образован бенедиктанец, йезуит или барнабит или друг подобен, тогава той по езотеричен път знае, че от нещата, които разказва такъв един човек, за модерния лекар това е една психопатологична малоценност, че от тези неща, които биват разказвани, ако бъдат правилно интерпретирани, въпреки че имаме пред себе си човек, който твърдо е застанал на границата между здраве и болест, чиято нервна система например може изцяло да бъде възприета в патологичен смисъл, когато имаме пред себе си един такъв човек с подчертано лабилно равновесие в проявяващите се душевни сили, действуващи по начин, съвсем различен отколкото при тъй наречения норма лен човек, тогава пасторът знае, че от тези неща, ако бъдат правилно интерпретирани, човек може да получи истински откровения от духовния свят, както в край на сметка и от самия безумец, само че безумният не е призван да ги интерпретира , но е призван този, кой то вниква в цялата тази работа. И така ние можем да имаме този човек пред себе си в ролята на лекари, и ние ще видим как трябва да го разглеждаме като лекари в антропософски смисъл. Можем да имаме този човек пред себе си и в ролята на пастори, можем да го имаме пред себе си и в ролята на църква.
към текста >>
Пасторът, и по-точно ако е добре образован, ако е един добре образован бенедиктанец -светските пастори на католическата
църква
в момента не са така добре образовани, но ако той е един добре образован бенедиктанец, йезуит или барнабит или друг подобен, тогава той по езотеричен път знае, че от нещата, които разказва такъв един човек, за модерния лекар това е една психопатологична малоценност, че от тези неща, които биват разказвани, ако бъдат правилно интерпретирани, въпреки че имаме пред себе си човек, който твърдо е застанал на границата между здраве и болест, чиято нервна система например може изцяло да бъде възприета в патологичен смисъл, когато имаме пред себе си един такъв човек с подчертано лабилно равновесие в проявяващите се душевни сили, действуващи по начин, съвсем различен отколкото при тъй наречения норма лен човек, тогава пасторът знае, че от тези неща, ако бъдат правилно интерпретирани, човек може да получи истински откровения от духовния свят, както в край на сметка и от самия безумец, само че безумният не е призван да ги интерпретира , но е призван този, кой то вниква в цялата тази работа.
Виждате ли, трудно е сега, когато имаме такъв човек пред себе си, а ние можем да го имаме в някакъв вариант пред себе си в най-многообразни положения в живота: можем да го имаме пред себе си, бидейки лекари, можем да го имаме пред себе си, бидейки пастори, можем да го имаме пред себе си дори в ролята на цялата църква. Този човек се изправя пред нас в някаква форма, да кажем в някакво село. Когато го срещнем в някакъв ранен стадий на живота, лекарят днес казва: психопатологична малоценност.
Пасторът, и по-точно ако е добре образован, ако е един добре образован бенедиктанец -светските пастори на католическата църква в момента не са така добре образовани, но ако той е един добре образован бенедиктанец, йезуит или барнабит или друг подобен, тогава той по езотеричен път знае, че от нещата, които разказва такъв един човек, за модерния лекар това е една психопатологична малоценност, че от тези неща, които биват разказвани, ако бъдат правилно интерпретирани, въпреки че имаме пред себе си човек, който твърдо е застанал на границата между здраве и болест, чиято нервна система например може изцяло да бъде възприета в патологичен смисъл, когато имаме пред себе си един такъв човек с подчертано лабилно равновесие в проявяващите се душевни сили, действуващи по начин, съвсем различен отколкото при тъй наречения норма лен човек, тогава пасторът знае, че от тези неща, ако бъдат правилно интерпретирани, човек може да получи истински откровения от духовния свят, както в край на сметка и от самия безумец, само че безумният не е призван да ги интерпретира , но е призван този, кой то вниква в цялата тази работа.
И така ние можем да имаме този човек пред себе си в ролята на лекари, и ние ще видим как трябва да го разглеждаме като лекари в антропософски смисъл. Можем да имаме този човек пред себе си и в ролята на пастори, можем да го имаме пред себе си и в ролята на църква.
към текста >>
Можем да имаме този човек пред себе си и в ролята на пастори, можем да го имаме пред себе си и в ролята на
църква
.
Виждате ли, трудно е сега, когато имаме такъв човек пред себе си, а ние можем да го имаме в някакъв вариант пред себе си в най-многообразни положения в живота: можем да го имаме пред себе си, бидейки лекари, можем да го имаме пред себе си, бидейки пастори, можем да го имаме пред себе си дори в ролята на цялата църква. Този човек се изправя пред нас в някаква форма, да кажем в някакво село. Когато го срещнем в някакъв ранен стадий на живота, лекарят днес казва: психопатологична малоценност. Пасторът, и по-точно ако е добре образован, ако е един добре образован бенедиктанец -светските пастори на католическата църква в момента не са така добре образовани, но ако той е един добре образован бенедиктанец, йезуит или барнабит или друг подобен, тогава той по езотеричен път знае, че от нещата, които разказва такъв един човек, за модерния лекар това е една психопатологична малоценност, че от тези неща, които биват разказвани, ако бъдат правилно интерпретирани, въпреки че имаме пред себе си човек, който твърдо е застанал на границата между здраве и болест, чиято нервна система например може изцяло да бъде възприета в патологичен смисъл, когато имаме пред себе си един такъв човек с подчертано лабилно равновесие в проявяващите се душевни сили, действуващи по начин, съвсем различен отколкото при тъй наречения норма лен човек, тогава пасторът знае, че от тези неща, ако бъдат правилно интерпретирани, човек може да получи истински откровения от духовния свят, както в край на сметка и от самия безумец, само че безумният не е призван да ги интерпретира , но е призван този, кой то вниква в цялата тази работа. И така ние можем да имаме този човек пред себе си в ролята на лекари, и ние ще видим как трябва да го разглеждаме като лекари в антропософски смисъл.
Можем да имаме този човек пред себе си и в ролята на пастори, можем да го имаме пред себе си и в ролята на църква.
към текста >>
Тогава не само лекарят, не само пасторът, тогава цялата
църква
се грижи за това, след смъртта си тези личности да бъдат провъзгласени за светци, и това е случая със Света Терезия, тя е изминала приблизително този път.
Каква полза, ако днес някой напише дисертация за патологичното у гръцките питии! Това може да бъде направено, ще бъде правилно, ще бъде също така точно, но с това в един по-висш смисъл няма да може да бъде сторено нищо. Защото взети в основата си, невероятно много неща, които от гръцката теология, в най-висш смисъл, са се влели в целия културен живот на Гърция, много неща са възникнали чрез откровенията на питиите. По правило питиите са били личности, достигнали или до този трети или дори до четвъртия стадий. Но да си представим, че в едно по-късно време, именно под мъдрото водачество на изповедниците, дадена личност премине по такъв начин през тези стадии, че успее безпрепятствено да се отдаде на тези свои виждания, тогава от тази личност ще произлезе нещо изключително чудно, но което по тази причина все пак остава в известен смисъл патологично.
Тогава не само лекарят, не само пасторът, тогава цялата църква се грижи за това, след смъртта си тези личности да бъдат провъзгласени за светци, и това е случая със Света Терезия, тя е изминала приблизително този път.
към текста >>
98.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Първият, който обикновено е наречен Кузански и който е бил кардинал на Католическата
Църква
, е живял от 1401 до 1565 година; вторият от 1473 до 1543 година.
Първият, който обикновено е наречен Кузански и който е бил кардинал на Католическата Църква, е живял от 1401 до 1565 година; вторият от 1473 до 1543 година.
към текста >>
99.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Който действително познава църквата, вижда, че мислите на съвременните учени са само мисли на предишната
църква
.
Днес хората са неспособни да възприемат мисли за свръхсетивното. Те приемат само това, което по консервативен начин съхранява за тях църквата, това, което по различни въпроси е било формулирано още в древността. Ученият е свободен да ви каже: ние сме съвсем независими от църквата. Ние мислим сами, мислим самостоятелно. Това не е истина.
Който действително познава църквата, вижда, че мислите на съвременните учени са само мисли на предишната църква.
Преди известно време в Берлин имаше един известен учен. Наричаха го Дюбоа-Раймонд[1] и той действително беше голям учен. Неговата реч, макар и да изглеждаше безупречна, елегантна, носеше механичен характер, а изказванията бяха наследство от миналото. На старите лелки много им харесват такива речи, тъй като падрето говори от катедрата само това, което те вече знаят; обаче трябва само да каже нещо ново, и това им се нрави по-малко и те просто заспиват от него. Така например Дюбоа-Раймонд, великият учен, изнесъл голяма реч на една естественонаучна конференция в седемдесетте години на миналия век.
към текста >>
Но макар той с такава радост да бил готов да се познава с Хохенцолерните, съвсем не искал да се знае с Тома Аквински, отеца на католическата
църква
.
Може би някой от вас би могъл да каже и така: Ваше превъзходителство, та вие сте ученик на един от отците на църквата, Тома Аквински! Дюбоа Раймонд би почервенял като цвекло и би бил страшно недоволен от това, че той е ученик на Тома Аквински, католическия отец на църквата. Това съвсем не би му се искало. В друга своя реч той даже е казвал: германските учени - това е армия от научни защитници на Хохенцоленрите[2] (кралски, след това императорски род в Прусия - бел. пр.). Това е изказване за същите тези учени, към които принадлежал и той.
Но макар той с такава радост да бил готов да се познава с Хохенцолерните, съвсем не искал да се знае с Тома Аквински, отеца на католическата църква.
към текста >>
В тази догма Римската
църква
забранявала на хората да вярват в живота преди земния живот, да вярват в предекзистенцията, предсъществуването. Защо?
Но, виждате ли, има известна църковна догма[3], съдържанието на която е доста забележително. Тя се е появила скоро след като християнството се е разпространило.
В тази догма Римската църква забранявала на хората да вярват в живота преди земния живот, да вярват в предекзистенцията, предсъществуването. Защо?
Виждате ли, за да не създава животът преди земния живот грижи на хората, за да не се интересуват те от него. Вие казвате: аз вече се намирам тук; какво ме е грижа за живота преди земния ми живот? - Напротив, въпросът за живота след смъртта, за постекзистенцията много силно тревожи хората, защото на тях не им се иска животът да свършва. Това интересува хората.
към текста >>
Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната
църква
, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.
[3] има известна църковна догма: учението за предварителното съществуване било отхвърлено на Константинополския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите. Развиваното от Ориген (ок.185-254 г. след Р.
Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.
Присцилианите са последователи на Авиланския епископ Присцилиан, който се придържал към учението на гностика Василида и бил осъден при управлението на Теодосий Велики и заедно с 4 привърженици обезглавен в Трир в 385 г. Сектата на присцилианите е съществувала до 600 г.
към текста >>
100.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната
църква
, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.
19. има известна църковна догма: учението за предварителното съществуване било отхвърлено на Константинополския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите. Развиваното от Ориген (ок.185-254 г. след Р.
Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.
Присцилианите са последователи на Авиланския епископ Присцилиан, който се придържал към учението на гностика Василида и бил осъден при управлението на Теодосий Велики и заедно с 4 привърженици обезглавен в Трир в 385 г. Сектата на присцилианите е съществувала до 600 г.
към текста >>
101.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
Хайнрих II искал да отдели Католическата
Църква
от световното господство.
Христос Исус носи идеята, че човек в течение на своя живот притежава вътрешна воля, посредством която той може да направи своята личност по-добра или по-лоша. Евреите се отличават от другите земни народи. Двойното раждане на Исус - от Луната и от Слънцето. Скритото в мистериите се представя пред целия свят. Чрез Рим навлиза подмененото християнство, опиращо се само на външните събития в Палестина.
Хайнрих II искал да отдели Католическата Църква от световното господство.
Кръстоносните походи.
към текста >>
«
Евангелска
хармония» на Отфрид и «Хелианд».
Агнец Божий. Дарохранителницата. Полумесецът като символ на турците. Евхаристийните противоречия. Тридесетгодишната война. Светият Дух действа в появата на протестантството.
«Евангелска хармония» на Отфрид и «Хелианд».
Духовното християнство преди Христос. Материализмът в религиозните вярвания.
към текста >>
Католическата
църква
и масонството като най-големи противници.
В древната мистерия са се съчетавали едновременно училището, школата по изкуство и религията. Обучението за фина сетивност и за използването на знаци. Първоначално, когато още са се чувствали звуците, човечеството е имало един-единствен език. В езика е заложено нещо, което позволява напълно да се изучи човекът. Култът, който практикуват масоните, е на основата на подражанието, а не на разбирането.
Католическата църква и масонството като най-големи противници.
Целите на масоните. Ку-клукс-клан като израз на крайния национализъм.
към текста >>
102.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Имаше
църква
до гробището и по-нататък започваха къщите.
Гробището беше в малко селце[1] - някъде към петстотин жители, - следователно то не беше много голямо. Но именно там се намираха гарата и домът, в който живеехме. Наоколо съвсем близо живееха други хора, както обикновено става по такива места.
Имаше църква до гробището и по-нататък започваха къщите.
Така че винаги можеше да се види как са със здравето хората, които живеят около гробището. Може да се каже, че сред жителите имаше твърде забележими различия и че например пасторът, живеещ недалеч от гробището, не беше бледен и хилав, а беше доста як и изглеждаше много добре. Това ми се удаде да наблюдавам тогава. (Рис. 1[2] вляво, долу)
към текста >>
103.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Този обичай се запазил например в Католическата
Църква
.
Виждате ли, господа, имало е такъв древен възглед, че човек трябва първо да узрее, за да получи определено знание. Днес такива правила са съвсем изгубени. Тези, които достигали в мистериите висша степен, навсякъде ги наричали «Отец».
Този обичай се запазил например в Католическата Църква.
Там някои свещеници ги наричат «патер» (тоест Отец). В древните времена, при индусите, египтяните, вавилонците и т. н., е имало хора, посветени в знанието, в познанието, и тях ги наричали «Отци». Когато такива Отци са обучавали след това тези, които били избрани, за които Отците смятали, че ще могат да ги направят зрели, те по аналогия се наричали обучаемите «синове». Всички останали, които нямали достъп до мистериите, защото не били избрани, също се наричали «деца» на Отците.
към текста >>
Това положение, което, както предполагам, от все сърце е искала да установи Католическата
Църква
, е било в древността нещо разбиращо се от само себе си.
В съответствие с тези възгледи хората, които по онова време са били много по-вярващи отсега, действително в духовен смисъл усещали като свои отци хората, които принадлежали към мистериите. Те охотно гледали на тях като на свои отци, като на свои духовни отци. И преди всичко те вярвали, че тези духовни отци се намират в по-тясна връзка с боговете, отколкото останалите, стоящи отвън. Бидейки външни, отначало те е трябвало да приемат вести, сведения от отците. По такъв начин те постепенно попадали в зависимост от тези отци.
Това положение, което, както предполагам, от все сърце е искала да установи Католическата Църква, е било в древността нещо разбиращо се от само себе си.
Така било навсякъде. Нито един човек тогава не е протестирал по този повод. Казвали са така: ако искаш да станеш истински човек, ти или сам трябва да станеш «Отец» и тогава боговете ще общуват с теб непосредствено, или трябва да научиш нещо за боговете от «Отците». Ти си човек благодарение на това, което ти разказват тези, които присъстват в школите, в мистериите. Вследствие на този факт възникнала разлика между «божествените деца» и «човешките деца», между «синовете Божии» и «синовете човешки».
към текста >>
[1] До началото на 20 век Римската
църква
празнува Сирни Заговезни в сегашната първа постна неделя.
[1] До началото на 20 век Римската църква празнува Сирни Заговезни в сегашната първа постна неделя.
В отговор на забележката на източните християни тя решила да измени датата, защото шест седмици по шест постни дни правят 36 дни, а не 40. Затова папата увеличава великия пост с още 4 дни, вследствие на което той вече започва от «Пепеляна сряда». При католиците Заговезни се празнува винаги във вторник, като на някои места се правят карнавали. – Бел. пр.
към текста >>
104.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Затова и днес още, ако разгледате олтара в католическата
църква
, вие можете да видите: това е истинска гробница (изобразява го на рисунка) и в нея могат да се намират реликви, мощи на светци и прочие.
Това, което те считали за правилно и достойно за разпространение, осъществявали под Земята, в катакомбите. Катакомбите представлявали отдалечени помещения под Земята. Там християните погребвали тези, които считали за достойни. Тук е имало гробове и на тези гробове се извършвала божествената служба, извършвали са се свещенодействия. По онова време изобщо е било обичайно да се извършват богослужения на гробниците.
Затова и днес още, ако разгледате олтара в католическата църква, вие можете да видите: това е истинска гробница (изобразява го на рисунка) и в нея могат да се намират реликви, мощи на светци и прочие.
В древните времена олтарът въобще е бил надгробен камък, върху който се е извършвала божествената служба. Но под Земята, в тези катакомби християните от първото столетие са могли да скриват това, което са правили. (Рис. 4, вдясно)
към текста >>
105.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Виждате ли, на думи Римокатолическата
Църква
съвсем е забравила това, за което сега ви разказах.
Виждате ли, на думи Римокатолическата Църква съвсем е забравила това, за което сега ви разказах.
Но посетете литургия, меса. На празничната литургия ще видите стоящата на олтара и служеща за благословение най-святата от светите (Sanktissimum) дарохранителница (вж. Рис. 6). Тук вътре е дарът, а тук - лъчите. Какво е това?
към текста >>
Защото в християнската
църква
винаги са смятали за опасни съобщаванията на истини за небесните тела, за звездите, в това число и за Слънцето.
Ето защо в древността или в първите векове на християнството Христос винаги са го наричали Слънце. В Евангелията вие навсякъде ще намерите израза: «Слънцето, Христос», доколкото тогава знаели за какво става дума. Но по-късно това било изцяло и напълно забравено. При всяка празнична меса това може да се види в дарохранителницата, в «светая светих». Но ако някой сериозно е казвал, че това може да се види, се е считало за голяма ерес и него са го преследвали като еретик.
Защото в християнската църква винаги са смятали за опасни съобщаванията на истини за небесните тела, за звездите, в това число и за Слънцето.
към текста >>
Той се е стремял към Ecclesia catholica non romana, което означава Католическа
Църква
, но не Римска.
Управлявал като своего рода светец. Даже в историята той получил второ име: Свети. Виждате ли, ако днес погледнем в католическата богослужебна папска книга, където са изброени всички светци, там го има и този Хайнрих II Свети. Обаче този Хайнрих II бил този, който искал да се обърне към древната истина. Той искал да отстоява за християнството тази гледна точка, че в Христос Исус е живеел Духът на Слънцето.
Той се е стремял към Ecclesia catholica non romana, което означава Католическа Църква, но не Римска.
Замислете се над периода: началото на XI век! Лутеранството е възникнало значително по-късно. Ако тогава би се удало това, към което се е стремил Хайнрих II - създаване на Католическа Църква, която не би била римска, в Европа християнството би добило своето световно значение и благодарение на религиозния живот още тогава би могла да възникне истинска духовна наука. Но тогава Рим победил, победил така нареченият цезаро-папистки Рим. Ecclesia cathalica non romana не възникнала, а Ecclesia catholica romana - Римокатолическата Църква продължила да живее по-нататък.
към текста >>
Ако тогава би се удало това, към което се е стремил Хайнрих II - създаване на Католическа
Църква
, която не би била римска, в Европа християнството би добило своето световно значение и благодарение на религиозния живот още тогава би могла да възникне истинска духовна наука.
Обаче този Хайнрих II бил този, който искал да се обърне към древната истина. Той искал да отстоява за християнството тази гледна точка, че в Христос Исус е живеел Духът на Слънцето. Той се е стремял към Ecclesia catholica non romana, което означава Католическа Църква, но не Римска. Замислете се над периода: началото на XI век! Лутеранството е възникнало значително по-късно.
Ако тогава би се удало това, към което се е стремил Хайнрих II - създаване на Католическа Църква, която не би била римска, в Европа християнството би добило своето световно значение и благодарение на религиозния живот още тогава би могла да възникне истинска духовна наука.
Но тогава Рим победил, победил така нареченият цезаро-папистки Рим. Ecclesia cathalica non romana не възникнала, а Ecclesia catholica romana - Римокатолическата Църква продължила да живее по-нататък. Император Хайнрих II искал напълно да отдели Католическата Църква от световното господство.
към текста >>
Ecclesia cathalica non romana не възникнала, а Ecclesia catholica romana - Римокатолическата
Църква
продължила да живее по-нататък.
Той се е стремял към Ecclesia catholica non romana, което означава Католическа Църква, но не Римска. Замислете се над периода: началото на XI век! Лутеранството е възникнало значително по-късно. Ако тогава би се удало това, към което се е стремил Хайнрих II - създаване на Католическа Църква, която не би била римска, в Европа християнството би добило своето световно значение и благодарение на религиозния живот още тогава би могла да възникне истинска духовна наука. Но тогава Рим победил, победил така нареченият цезаро-папистки Рим.
Ecclesia cathalica non romana не възникнала, а Ecclesia catholica romana - Римокатолическата Църква продължила да живее по-нататък.
Император Хайнрих II искал напълно да отдели Католическата Църква от световното господство.
към текста >>
Император Хайнрих II искал напълно да отдели Католическата
Църква
от световното господство.
Замислете се над периода: началото на XI век! Лутеранството е възникнало значително по-късно. Ако тогава би се удало това, към което се е стремил Хайнрих II - създаване на Католическа Църква, която не би била римска, в Европа християнството би добило своето световно значение и благодарение на религиозния живот още тогава би могла да възникне истинска духовна наука. Но тогава Рим победил, победил така нареченият цезаро-папистки Рим. Ecclesia cathalica non romana не възникнала, а Ecclesia catholica romana - Римокатолическата Църква продължила да живее по-нататък.
Император Хайнрих II искал напълно да отдели Католическата Църква от световното господство.
към текста >>
И ако тогава би се удало да се организира Католическата
Църква
така, че тя да изгуби своя римски характер, да престане да бъде римска, учението на църквата би било отделено от идеята за световно господство.
Защото църквата може само да учи, а човек - самостоятелно да възприема това, на което тя го учи. Това е искал да постигне Хайнрих II Свети. Обаче, както беше казано, древният цезар, древният император - вече като римски папа - тогава удържал победа. Както знаете, световното господство тогава било доста силно. Този факт може да се оценява отрицателно, но във всеки случай, по време на управлението на Хайнрих II Свети световното господство е било много силно.
И ако тогава би се удало да се организира Католическата Църква така, че тя да изгуби своя римски характер, да престане да бъде римска, учението на църквата би било отделено от идеята за световно господство.
към текста >>
С това те отново искали да направят Есclesia,
Църква
, независима от световното господство.
Тук се намира Италия (изобразява се на рисунка - Рис. 6), тук Гърция, това е Черно море, тук е Палестина, тук Йерусалим. Тук е следвало да се пренесе кръстът и Йерусалим е трябвало да стане главен център на християнската религия. Рим е трябвало да се отрече от истинския първи кръстоносен поход. Кръстоносният поход е бил всъщност насочен срещу Рим.
С това те отново искали да направят Есclesia, Църква, независима от световното господство.
към текста >>
Виждате ли, в древната
църква
не гледали много доброжелателно на манастирите, доколкото монасите пазели още много от древната мъдрост.
Но тук възниква нещо друго.
Виждате ли, в древната църква не гледали много доброжелателно на манастирите, доколкото монасите пазели още много от древната мъдрост.
И у монасите - макар те и да не смеели да гъкнат за това - още се намирало знание за древната звездна мъдрост. При желание то е можело отново да бъде намерено. Нещата, които съм ви разказвал - последния път аз отбелязах различията между мъжа и жената през XVII век, - прораствали от древността благодарение на монашеството, а не благодарение на външната светска власт. Това е вървяло през монашеството и напълно е прекратено чак в XVII - XVIII век. Средновековието съвсем не е било толкова мрачно, както обичайно се смята.
към текста >>
106.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
За същностното съдържание на вероучението в Римокатолическата
Църква
са имали място значително повече разногласия, отколкото в Източната
Църква
.
На второто течение на християнството, излизащо от Рим и разпространило се на север, силно влияние се оказвало от Ирландия, откъдето идвали мисионери. Южното средноевропейско християнство, също направлявано от Рим, макар и да съхранило култа, въпреки това придавало на вероучението по-голямо значение, отколкото са правели на Изток. Затова култът в цялото му значение се преживявал в римския католицизъм в по-малка степен, отколкото проповедта и вероучението.
За същностното съдържание на вероучението в Римокатолическата Църква са имали място значително повече разногласия, отколкото в Източната Църква.
към текста >>
Източната
Църква
, която днес наричат Православна, защото тя изповядва изначалните древни постановки, и Западната, Римокатолическа
Църква
, се отделили една от друга.
Тук, в Азия, тоест на Изток, отдавали предпочитание на Бог-Отец, макар да утвърждавали Христос. В Европа правели повече разлика между Отец и Син. По тази тема дискутирали, водели спорове до IX, X в. сл. Р. Хр. А след това станало великото разделение на Църквите.
Източната Църква, която днес наричат Православна, защото тя изповядва изначалните древни постановки, и Западната, Римокатолическа Църква, се отделили една от друга.
Така се проявило това голямо различие между източното и западното християнство.
към текста >>
Виждате ли, Римската
Църква
практикувала култ, без значение, че тя се грижела за него в по-малка степен, отколкото Източната
Църква
.
Виждате ли, Римската Църква практикувала култ, без значение, че тя се грижела за него в по-малка степен, отколкото Източната Църква.
Римската Църква практикувала култ, но тя също така много силно се опирала и на вероучението. Но това вероучение, това преподаване на религия в древната Църква зависело от личността. Чак до кръстоносните походи това зависело от личността. Каквото се възвестявало от църковната катедра, каквото провеждащите се Вселенски Събори са разглеждали като положително, ставало предмет на обучението. Но покрай това съществувал още и така нареченият Нов Завет, Библията.
към текста >>
Римската
Църква
практикувала култ, но тя също така много силно се опирала и на вероучението.
Виждате ли, Римската Църква практикувала култ, без значение, че тя се грижела за него в по-малка степен, отколкото Източната Църква.
Римската Църква практикувала култ, но тя също така много силно се опирала и на вероучението.
Но това вероучение, това преподаване на религия в древната Църква зависело от личността. Чак до кръстоносните походи това зависело от личността. Каквото се възвестявало от църковната катедра, каквото провеждащите се Вселенски Събори са разглеждали като положително, ставало предмет на обучението. Но покрай това съществувал още и така нареченият Нов Завет, Библията. Обаче да се чете Библията от хора, които сами не са били свещеници, е било забранено и към тази забрана се придържали строго.
към текста >>
Но това вероучение, това преподаване на религия в древната
Църква
зависело от личността.
Виждате ли, Римската Църква практикувала култ, без значение, че тя се грижела за него в по-малка степен, отколкото Източната Църква. Римската Църква практикувала култ, но тя също така много силно се опирала и на вероучението.
Но това вероучение, това преподаване на религия в древната Църква зависело от личността.
Чак до кръстоносните походи това зависело от личността. Каквото се възвестявало от църковната катедра, каквото провеждащите се Вселенски Събори са разглеждали като положително, ставало предмет на обучението. Но покрай това съществувал още и така нареченият Нов Завет, Библията. Обаче да се чете Библията от хора, които сами не са били свещеници, е било забранено и към тази забрана се придържали строго. Би било оценено като нещо ужасно, ако в това древно време преди кръстоносните походи някой би прочел Библията, Новия Завет.
към текста >>
Ако попитате за същността на християнството Римокатолическата
Църква
, ще ви кажат за всичко, отнасящо се до грехопадението на човека, до пропадналата човешка природа, за това, че човек трябва да бъде спасен от своите страдания и т. н.
Обаче вследствие на абстрактно обединение на трите части, изначалното християнство не може да се възстанови. То може да бъде намерено отново само благодарение на самите истински човешки сили, както започнах да ви показвам в току-що приведения от мен пример (евангелските изцеления - бел. пр.). Но с това исках в същото време да ви покажа колко трудно е в настоящото време да се стигне до изначалното християнство. Ако попитате източното християнство какво е истинското християнство, ще ви кажат всичко, отнасящо се до Отец и ще нарекат Отец Христос.
Ако попитате за същността на християнството Римокатолическата Църква, ще ви кажат за всичко, отнасящо се до грехопадението на човека, до пропадналата човешка природа, за това, че човек трябва да бъде спасен от своите страдания и т. н.
Ще ви кажат всичко, отнасящо се до Сина, до Христос. Ако попитате евангелското християнство в какво се състои същността на християнството, ще ви кажат: всичко е основано на принципа на оздравяването на волята, изцелението, възстановяването на здравата воля, оправданието пред Бог. Говорят за Светия Дух, но Го наричат Христос.
към текста >>
Тези събития положили началото на процеса на разделение между Източната и Западната
Църква
, формално състояло се през 1054 г.
в Църквата св. София «екуменически» или мним вселенски Събор, на който бил осъден и анатемосан патриарх Фотий. Съборът от 879 г. в храма св. София в Константинопол възстановил Фотий и осъдил Събора от 869 г., а също така и всички изменения в Символа на вярата.
Тези събития положили началото на процеса на разделение между Източната и Западната Църква, формално състояло се през 1054 г.
В бъдеще спорът за «филиоквето» не веднъж ставал препъни камък в опитите за обединение на Източната и Западната Църква. – Бел. пр.
към текста >>
В бъдеще спорът за «филиоквето» не веднъж ставал препъни камък в опитите за обединение на Източната и Западната
Църква
.
София «екуменически» или мним вселенски Събор, на който бил осъден и анатемосан патриарх Фотий. Съборът от 879 г. в храма св. София в Константинопол възстановил Фотий и осъдил Събора от 869 г., а също така и всички изменения в Символа на вярата. Тези събития положили началото на процеса на разделение между Източната и Западната Църква, формално състояло се през 1054 г.
В бъдеще спорът за «филиоквето» не веднъж ставал препъни камък в опитите за обединение на Източната и Западната Църква.
– Бел. пр.
към текста >>
[6] Тази гледна точка се потвърждава от наличието в Източната
Църква
на образа на Христос-Пантократор, тоест Вседържител.
[6] Тази гледна точка се потвърждава от наличието в Източната Църква на образа на Христос-Пантократор, тоест Вседържител.
Атрибутът Вседържител православният Символ на вярата отнася към Бог-Отец. Така в първи член на Символа на вярата – молитвата «Вярвам» – е казано: «Вярвам в Единния Бог-Отец Вседържител». – Бел. пр.
към текста >>
107.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
После говорихме за борбата, възникнала във връзка с разпространението на християнството в Европа, борба, както казах, дълго време основаваща се на факта, че едната партия подчертавала повече принципа на Бог Отец - източното християнство, - докато другата партия подчертавала повече принципа на Сина - Римокатолическата
Църква
, - а третата партия - Евангелистката
Църква
- подчертавала повече принципа на Духа.
Добро утро, господа. Днес ще добавим още нещо по въпроса, касаещ християнството. За съжаление, не ми се удаде да говоря последната събота, тъй като трябваше да замина за Листал. Ние се опитвахме да говорим за това, което може да се смята за специфична същност на християнството и за това, което е било възприето от християнството в хода на развитие на човечеството.
После говорихме за борбата, възникнала във връзка с разпространението на християнството в Европа, борба, както казах, дълго време основаваща се на факта, че едната партия подчертавала повече принципа на Бог Отец - източното християнство, - докато другата партия подчертавала повече принципа на Сина - Римокатолическата Църква, - а третата партия - Евангелистката Църква - подчертавала повече принципа на Духа.
към текста >>
От този спор възникнал и протестантизмът, Евангелистката
Църква
.
Виждате ли, до Тридесетгодишната война (1618-1648), до XVII столетие са се водели спорове. Минало не толкова много време от този момент, когато хората започнали да спорят за такива неща.
От този спор възникнал и протестантизмът, Евангелистката Църква.
към текста >>
Ще кажете: но ако са отменили Духа, как може да се каже, че протестантската, Евангелистката
Църква
от трите Божествени Ипостаса е приела Духа?
Ще кажете: но ако са отменили Духа, как може да се каже, че протестантската, Евангелистката Църква от трите Божествени Ипостаса е приела Духа?
Да, господа, може да се отговори, че в Евангелистката Църква даже и не са знаели, че те са измолили Духа, защото Духът действително е бил «отменен». Те не са Го имали по съзнателен начин. Но аз често съм ви казвал: това, за което не се знае, все пак може да съществува. Някакво духовно начало, макар и не много значително, е действало все пак в Евангелистката Църква. Но нейните представители не знаели за това.
към текста >>
Да, господа, може да се отговори, че в Евангелистката
Църква
даже и не са знаели, че те са измолили Духа, защото Духът действително е бил «отменен».
Ще кажете: но ако са отменили Духа, как може да се каже, че протестантската, Евангелистката Църква от трите Божествени Ипостаса е приела Духа?
Да, господа, може да се отговори, че в Евангелистката Църква даже и не са знаели, че те са измолили Духа, защото Духът действително е бил «отменен».
Те не са Го имали по съзнателен начин. Но аз често съм ви казвал: това, за което не се знае, все пак може да съществува. Някакво духовно начало, макар и не много значително, е действало все пак в Евангелистката Църква. Но нейните представители не знаели за това. Виждате ли, ако го нямаше всичко това, за което не знаят, например професорите, какво въобще би останало в този свят?
към текста >>
Някакво духовно начало, макар и не много значително, е действало все пак в Евангелистката
Църква
.
Ще кажете: но ако са отменили Духа, как може да се каже, че протестантската, Евангелистката Църква от трите Божествени Ипостаса е приела Духа? Да, господа, може да се отговори, че в Евангелистката Църква даже и не са знаели, че те са измолили Духа, защото Духът действително е бил «отменен». Те не са Го имали по съзнателен начин. Но аз често съм ви казвал: това, за което не се знае, все пак може да съществува.
Някакво духовно начало, макар и не много значително, е действало все пак в Евангелистката Църква.
Но нейните представители не знаели за това. Виждате ли, ако го нямаше всичко това, за което не знаят, например професорите, какво въобще би останало в този свят? Това е именно така, господа и трябва да бъде ясно. Може да се говори за това, което човек прави, даже ако той сам не знае какво прави! Така и в случая с възникването на протестантизма можем да кажем, че този трети лик, трети Ипостас - Светият Дух - е действал тук.
към текста >>
и се наричало «
Евангелска
хармония» на Отфрид[3].
Интересно е да се види как по-късно, даже след VI столетие, в Средна Европа християнските възгледи са носили много по-духовен характер, отколкото по-късно. Материалистическо християнството е станало преди всичко на юг. В Средна Европа има две прекрасни поетически произведения. Едното е възникнало в Елзас през IX в. сл. Р. Хр.
и се наричало «Евангелска хармония» на Отфрид[3].
Другата поема възникнала обаче в друга местност, която днес е Саксония, и се наричала «Хелианд»[4], «Хайланд». Ако четете «Хелианд», ще ви се набие в очи едно. Вие ще си кажете: този монах - защото персонаж в «Хелианд» се явява монах от селски произход - описва Исус Христос, но по съвсем особен начин. Той го описва примерно така, както би следвало да се опише германски херцог, който, сражавайки се начело на германската войска, удържа победа над своите врагове. Когато четете «Хелианд», се чувствате не в Палестина, а в Германия.
към текста >>
Виждате ли, един от най-значителните светци в Католическата
Църква
е свети Августин[5], живял през IV-V в.
Виждате ли, един от най-значителните светци в Католическата Църква е свети Августин[5], живял през IV-V в.
сл. Р. Хр. Свети Августин бил отначало езичник, по-късно той се обърнал към християнството и станал един от най-уважавани-те свещеници и светци в Католическата Църква. В трудовете на свети Августин вие ще намерите забележителни думи. Той казва: «Християнство е имало и преди Исус Христос; древните мъдреци вече са били християни, само че тях още не са ги наричали християни».
към текста >>
Свети Августин бил отначало езичник, по-късно той се обърнал към християнството и станал един от най-уважавани-те свещеници и светци в Католическата
Църква
.
Виждате ли, един от най-значителните светци в Католическата Църква е свети Августин[5], живял през IV-V в. сл. Р. Хр.
Свети Августин бил отначало езичник, по-късно той се обърнал към християнството и станал един от най-уважавани-те свещеници и светци в Католическата Църква.
В трудовете на свети Августин вие ще намерите забележителни думи. Той казва: «Християнство е имало и преди Исус Христос; древните мъдреци вече са били християни, само че тях още не са ги наричали християни».
към текста >>
108.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ако вие посетите католическа
църква
, там свещеникът вече не притежава могъщество, позволяващо му с помощта на словото да видоизменя веществата.
Днес всичко това още съществува, макар и в остатъчен вид.
Ако вие посетите католическа църква, там свещеникът вече не притежава могъщество, позволяващо му с помощта на словото да видоизменя веществата.
Въпреки това, такава сила, макар и в малка степен, той използва. Той кади с тамян. Цялата процедура, разиграваща се там, е съвсем безвредна, ако тя се извършва правилно. Прави се кадене, след това в дима на кадилницата се произнасят известни молитви или се изпращат мисли. Последното в дадения случай не се прави, но въпреки това се извършва кадене, създава се кадилен дим.
към текста >>
109.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
В хода на човешкото развитие възникнало разделението, от една страна, на университети и - по-късно - на училища, а от друга - на
църква
и изкуство.
В хода на човешкото развитие възникнало разделението, от една страна, на университети и - по-късно - на училища, а от друга - на църква и изкуство.
Всяка от трите части повече не разбирала какво е съществувало първоначално, а докосването, знакът и думата са били съвсем изгубени. Разбирали са го само тези, които още тогава забелязали: дявол да го вземе, та тези древни мъдреци, благодарение на всичко, което са знаели, са притежавали могъщество и власт! Справедлива и правомерна е тази власт, това могъщество, които притежава човек, когато знае нещо, когато чрез знанието си може да допринесе с нещо за ближния си. Ако никой не беше измислил как да се направи влак, човечеството просто нямаше да има влака! И така, ако човек знае нещо, то отива в полза на хората, тогава неговата власт е правомерна.
към текста >>
Подобно на това, както другите се събират в
църква
, така масоните се събират на церемонии, които водят към древните мистерии.
Затова Рим, римският култ и масонството се явяват най-големи противници. То вече съвсем не е свързано с това, което е било при масоните в качеството му на култ, знак, докосване и думи, това е касаело двустранни отношения. Във Франция съюзът се е наричал не съюз, а «Orient de France», «Изтокът на Франция», доколкото всичко там се е вземало от Изтока, «Великият Изток на Франция» («Grand Orient de France»), това е голям френски масонски съюз. Знакът, докосването и думата служат само за да държат хората заедно, това е, благодарение на което те се познават един друг. Срещите, на които те се събират, особено по празничен повод, се явяват обществен култ.
Подобно на това, както другите се събират в църква, така масоните се събират на церемонии, които водят към древните мистерии.
Това сплотява хората.
към текста >>
Но Католическата
Църква
и масонството се намират, както се казва, на нож, те се борят едни с други.
Заради него много бързо възниква духовна аристокрация, каквато не трябва да има. И демократичният принцип, който постоянно трябва да добива все по-голямо значение, влиза в радикално противоречие както с масонския съюз, така и със затвореното в себе си свещеничество. И така, може да се каже: тук работата стои така, че този, който и днес още може да разбере какво се съдържа в някои масонски церемонии от първа, втора и трета степен, той може да признае, че тези церемонии често водят началото си от самата древна мъдрост. Обаче това няма голямо значение. Голямо значение има това, че днес в много масонски организации и съюзи се проявяват много политически или други социално полезни стремежи.
Но Католическата Църква и масонството се намират, както се казва, на нож, те се борят едни с други.
Тази ситуация обаче се е формирала в хода на времето.
към текста >>
110.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите
GA_354 Сътворението на света и човека
- че под тази
църква
се намира нещо здраво, което не е земя.
Тази работа е малко съмнителна, доколкото при това хората неправилно оценяват кое кога е ставало. Те намират днес в южните области църкви или други здания, които се намират там. И изведнъж откриват - дявол го взел!
- че под тази църква се намира нещо здраво, което не е земя.
Те копаят там и намират, че отдолу се намира езически храм! Но какво е станало тук? Сравнително неотдавна този горен слой, на който стои тази църква или здание, въобще го е нямало, той само се е нанасял, натрупвал, може би от хората, а може би е възникнал с помощта на природните сили: езическият храм се намира отдолу. Той някога е бил отгоре, но сега се намира отдолу, ето така стои работата. Но в земята един слой се напластява върху друг.
към текста >>
Сравнително неотдавна този горен слой, на който стои тази
църква
или здание, въобще го е нямало, той само се е нанасял, натрупвал, може би от хората, а може би е възникнал с помощта на природните сили: езическият храм се намира отдолу.
Те намират днес в южните области църкви или други здания, които се намират там. И изведнъж откриват - дявол го взел! - че под тази църква се намира нещо здраво, което не е земя. Те копаят там и намират, че отдолу се намира езически храм! Но какво е станало тук?
Сравнително неотдавна този горен слой, на който стои тази църква или здание, въобще го е нямало, той само се е нанасял, натрупвал, може би от хората, а може би е възникнал с помощта на природните сили: езическият храм се намира отдолу.
Той някога е бил отгоре, но сега се намира отдолу, ето така стои работата. Но в земята един слой се напластява върху друг. И трябва първо да се изясни не според разположението на слоя, а по това, как са разположени вкаменелостите, вкаменените животни - при това могат да се намерят и различни растения, - трябва първо да се изясни как всички те са попаднали в този слой.
към текста >>
Ако още един път огледате това, което ви казах, как отдолу се е намирал езически храм, а отгоре - християнска
църква
, тази християнска
църква
се отнася към езическия храм точно така, както горният пласт се отнася към долния; но в единия случай имаме работа с природата, а в другия - с културата.
Във вида, в който сме били първоначално, ние не бихме могли да живеем на тази Земя, притежавайки съзнание. Човешкото същество е започнало да се пробужда към съзнание едва тогава, когато Земята е започнала постепенно да умира. Така че ние, като хора, сме могли да се развием само върху мъртва Земя. Но има и още нещо, господа! Така стои работата не само с природата, така стои работата и с културата!
Ако още един път огледате това, което ви казах, как отдолу се е намирал езически храм, а отгоре - християнска църква, тази християнска църква се отнася към езическия храм точно така, както горният пласт се отнася към долния; но в единия случай имаме работа с природата, а в другия - с културата.
Няма как да разберем как се е развило християнството, ако не разглеждаме това, как то се е развивало на основата на езичеството. Така стои работата с културата. Тук също е необходимо да изследваме такива пластове.
към текста >>
НАГОРЕ